Предвижданията на Михаил се оказаха съвсем точни: гневът на Иван, макар и огромен, затихна бързо, когато разбра, че сам си е виновен за цялата бъркотия. Той изпрати група телохранители в Кан, за да изхвърлят Екатерина от апартамента й в хотел „Карлтън“, после засипа Елена с извинения, обещания, диаманти и злато. Тя видимо прие тези прояви на разкаяние и на свой ред демонстрира разкаяние. Въпросът вече бе приключен и те се сдобриха на официална вечеря във „Вила Романа“. Животът се върна към нормалния си ход.
Много от жестовете на Иван несъмнено бяха престорени. Други бяха истински. Той говореше по-малко по мобилния си телефон и прекарваше повече време с децата. Държеше руските си приятели на разстояние и отмени големия купон, който бе възнамерявал да организира в чест на рождения ден на един от бизнес партньорите си, когото Елена не харесваше. Носеше й кафе всяка сутрин и четеше вестниците в леглото, вместо да се втурне нетърпеливо в кабинета си. А когато майка й се обади тази сутрин в седем часа, не се намръщи, както обикновено, а й подаде телефона със загрижено изражение. Разговорът, който последва, беше кратък. Елена затвори телефона и погледна тъжно Иван.
— Какво има? — попита я той.
— Много е зле, скъпи. Трябва незабавно да я видя.
В Москва Светлана Фьодорова затвори внимателно слушалката и погледна мъжа, когото познаваше под името Феликс.
— Каза, че ще е тук късно вечерта.
— А Иван?
— Искаше да я придружи, но Елена го убеди да остане във Франция при децата. Затова пък бе така любезен да й предостави частния си самолет.
— Каза ли по кое време ще тръгне?
— Ще излети от летището в Ница в единайсет часа, ако, разбира се, всичко е наред със самолета.
Той се усмихна и извади малко електронно устройство от предния горен джоб на омачканото си сако. Устройството имаше малък екран и множество бутони — като миниатюрна пишеща машина. Светлана Фьодорова бе виждала подобни апарати и преди. Не знаеше как се наричат, но бе наясно, че обикновено ги носят хора, каквито не харесва. Феликс написа чевръсто нещо с малките си пъргави пръсти и върна апарата в джоба си. После погледна ръчния си часовник.
— Доколкото познавам зет ви, той моментално ще постави и вас, и тази сграда под наблюдение. Помните ли какво трябва да кажете, ако някой ви задава въпроси за мен?
— Ще им кажа, че сте мошеник — крадец, който се е опитал да измами една стара дама и да й задигне парите.
— Светът действително е пълен с безскрупулни личности.
— Да — потвърди тя. — Човек не знае кога може да попадне на някого от тях.
След последните терористични атаки в Лондон бяха предприети редица мерки за подобряване сигурността на американското посолство на Гроувнър Скуеър. Някои от тях бяха видими за обществото, други — не. Сред тези, които спадаха към втората категория, беше чисто нов команден център, разположен в подобна на бункер постройка под самия площад. В 6,04 часа лондонско време съобщението на Ели Лавон беше предадено на Ейдриън Картър в гробна тишина от едно младо момче за всичко на ЦРУ. След като го прочете, Картър го връчи на Шамрон, който пък го подаде на Греъм Сиймор.
— Изглежда, операцията е започнала — отбеляза Сиймор. — По-добре извести французите.
Картър натисна един бутон, за да активира обезопасената линия до Париж, и притисна слушалката до ухото си.
— Бонжур, господа. Топката се насочва към вашата половина на игрището. Гледайте да се позабавлявате.
Този път в подготовката й нямаше никакво колебание. Елена се изкъпа набързо, оправи надве-натри косата и грима си и облече сравнително семпъл, но удобен костюм на „Шанел“. След това се накичи с повече бижута, отколкото слагаше обикновено при подобно пътуване, и мушна още няколко скъпи украшения в дамската си чанта. Сложи два костюма в малък сак и взе равностойността на няколко хиляди долара под формата на евро и рубли от стенния сейф. Знаеше, че Иван няма да го сметне за подозрително: той винаги я насърчаваше да носи значителна сума пари в брой, когато пътува сама.