— Каква игра си мислиш, че играеш, Лука? Трябва да тръгваме към летището. Повярвай ми, Лука Устинович, последното нещо, което искаш, е да си изпусна самолета.
Телохранителят не отговори. Вместо това мушна едната си ръка в асансьора, докато другата все така държеше пистолета, насочен към корема й, и изпрати кабината долу във фоайето. После я избута в апартамента и затръшна вратата.
59. Гроувнър Скуеър, Лондон
Запалката на Шамрон проблесна в мрака на оперативния център, като освети за кратко лицето му. Очите му бяха приковани в големия екран в предната част на стаята, върху който последното съобщение на Узи Навот проблясваше с привлекателността на мъртво тяло в канавка.
БГ ВЛИЗА В ДОМ… БЕДА…
БГ беше съкратено от бодигард. ДОМ означаваше „Дом на набережной“. А БЕДА не се нуждаеше от тълкуване. Беда си беше беда.
Екранът почерня. Появи се ново съобщение.
АМ ВЛИЗА В ДОМ… СЪВЕТ…
Инициалите АМ принадлежаха на Аркадий Медведев. Думата СЪВЕТ означаваше, че внимателно планираната операция на Габриел заплашва да се провали и да погуби доста хора.
— Те са твои момчета — каза Картър. — Ти трябва да ги повикаш.
Шамрон тръсна пепел в чашата си от кафе.
— Оставаме на позиция. Ще й дадем шанс.
Картър погледна дигиталния часовник.
— Вече е четири и петнайсет, Ари. За да имат хората ти някакъв шанс да се качат на онзи самолет, трябва да се метнат в колите си и да потеглят към летището през следващите десет минути.
— Самолетите са сложни машини, Ейдриън. Един самолет може да получи дребни неизправности.
— Може би е добра идея да се погрижиш още сега по този въпрос.
Шамрон вдигна слушалката на един обезопасен телефон, свързан с командния център на булевард „Цар Саул“. Каза няколко кратки думи на иврит. После погледна спокойно Картър.
— В момента в кабината на пилота на полет 1612 на „Ел Ал“ мига предупредителна лампичка, че има проблеми с налягането. Докато проблемът не бъде разрешен по задоволителен начин за капитана, който съвсем случайно е бивш летец изпитател от израелските военновъздушни сили, онзи самолет няма да мръдне от мястото си.
— Добре изиграно — похвали го Ейдриън.
— Още колко време френските ни приятели могат да задържат Иван в Ница?
— Мосю Боасон още не се е развихрил. Децата обаче са друго нещо. Трябва да вземем решение, Ари. Какво ще правим с децата?
— Аз не бих искал децата ми да киснат в някакъв полицейски участък, а ти, Ейдриън?
— И аз не бих искал.
— Тогава да ги вземем оттам. Кой знае? Може да ни потрябват, ако нещата в онази жилищна сграда не се развият според плана през следващите десет минути.
— За какво?
— Няма да им я дам без бой, Ейдриън. Габриел също. — Шамрон пусна цигарата си в чашата от кафе. — Обади се на французите. Доведи ми децата на Иван.
Картър набра обезопасения номер на френския оперативен център в Париж. Ари погледна към екрана, върху който продължаваше да премигва последното съобщение на Узи Навот.
АМ ВЛИЗА В ДОМ… СЪВЕТ…
АМ ВЛИЗА В ДОМ… СЪВЕТ…
АМ ВЛИЗА В ДОМ… СЪВЕТ…
Бяха настанили Соня и децата в приятна чакалня и им бяха предложили студен плодов сок и сладолед. Една привлекателна жена в униформа на жандармерията остана при тях през цялото време — по-скоро за компания, отколкото заради тяхната сигурност. Гледаха анимация и играха някаква шумна игра на карти, с чиито правила, ако изобщо имаше такива, изглежда, не бяха наясно и самите деца. Главният дежурен офицер ги обяви за почетни жандармеристи на деня и дори позволи на Николай да разгледа оръжието му. По-късно щеше да сподели на колегите си, че познава оръжията прекалено добре за седемгодишно дете.
След като получи телефонно обаждане от щаба в Париж, дежурният се върна в чакалнята и обяви, че е време всички да се прибират у дома. Анна и Николай посрещнаха тази новина не с радост, а със сълзи; за тях арестът и задържането бяха голямо приключение и не бързаха да се връщат в палата край морето. Накрая ги придумаха да тръгнат с обещанието, че могат да се върнат и да си поиграят в участъка, когато пожелаят. Докато вървяха по централния коридор на сградата, Анна хвана жената жандармерист за ръка, а Николай изнесе лекция на дежурния за превъзходството на руските оръжия. Соня попита къде са телохранителите, но не получи отговор.