През следващите три минути не каза нито дума. Вместо това накъса един лист хартия за писма на ситни парченца, докато слушаше сбит преразказ на събитията, разиграли се следобед в Москва. Беше доволен, че Медведев му се е обадил. Но му се искаше да го бе направил по някоя обезопасена линия.
— Сигурен ли си, че е той? — попита Григорий.
— Няма съмнение.
— Как е проникнал отново в страната?
— С американски паспорт и груба дегизировка.
— Сега къде е?
Медведев му съобщи местонахождението.
— А съпругата на Иван?
— И тя е тук.
— Какви са плановете ти, Аркадий?
— Ще му дам още един шанс да отговори на някои въпроси. После ще го заровя в някоя дупка. — Пауза. — Освен ако не искаш да го направиш вместо мен, Григорий?
— Мисля, че ще ми хареса. В крайна сметка той наруши правилата.
— Колко бързо можеш да дойдеш тук?
— Дай ми един час. Искам да разменя няколко думи и с жената.
— Само няколко, Григорий. Това не те засяга.
— Ще бъда кратък. Само се постарай да бъде там, когато пристигна.
— Тук ще бъде.
— С колко мъже разполагаш на мястото?
— Петима.
— Това са доста свидетели.
— Не се притеснявай, Григорий. Те не са приказливи.
64. Калужска област, Русия
Когато се свести отново, Габриел усети, че някой превързва раненото му око. Той отвори другото, което все още функционираше, и видя, че операцията се извършва от самия Аркадий Медведев. Руснакът работеше с една ръка. В другата държеше пистолет. „Стечкин“ — помисли си Габриел, но не можеше да е сигурен. Никога не се беше интересувал особено от руски пистолети.
— Да не би да изпитваш съжаление към мен, Аркадий?
— Наложи се да спрем кървенето. Страхувахме се да не умреш в ръцете ни.
— Нали така или иначе ще ме убиете?
— Разбира се, Алон. Но преди това искаме да получим малко информация от теб.
— А казват, че кадрите на КГБ нямали маниери.
Медведев приключи с превръзката и изгледа мълчаливо Габриел.
— Няма ли да ме попиташ откъде знам истинското ти име? — попита накрая той.
— Предполагам, че си го научил от приятелите си във ФСБ. Или си спестил едно телефонно обаждане, като си го изтръгнал със сила от Елена Харкова. Приличаш ми на човек, който обича да бие жени.
— Продължавай в същия дух и ще извикам Дмитрий да те фрасне още веднъж. Не си малко момче, Алон. Един или два удара на Дмитрий — и може да не дойдеш повече в съзнание.
— Той не умее да удря с цялата си сила. Защо не ме оставиш да му дам няколко урока?
— Сериозно ли говориш, или това е някакво еврейско чувство за хумор?
— Нашето чувство за хумор се е развило покрай живота с руските ни съседи. Помага ни по време на погром. С негова помощ е по-лесно да гледаш как селото ти се превръща в пепелище.
— Имаш избор, Алон. Можеш да лъжеш и да разказваш вицове цяла нощ или да започнеш да говориш. — Руснакът извади една цигара от сребърна табакера и я запали със сребърна запалка. — Нямаш нужда от подобни глупости, аз също. Дай да приключим с това като професионалисти.
— Като професионалисти? Имаш предвид да ти кажа всичко, което знам, и след това да ме убиеш.
— Нещо такова. — Аркадий му поднесе табакерата. — Искаш ли цигара?
— Вредни са за здравето.
Медведев затвори табакерата.
— Готов ли си за малка разходка, Алон? Мисля, че това място ще ти се види доста интересно.
— Някакъв шанс да се отърва от белезниците?
— Абсолютно никакъв.
— И аз така си помислих. Ще ми помогнеш ли да стана? Гледай само да не измъкнеш раменете ми.
Руснакът го изправи с лекота. Габриел усети, че помещението се завърта около него, и за момент си помисли, че ще падне пак на земята. Медведев, изглежда, си бе помислил същото, защото го хвана за лакътя.