— Харков и Касат? Само операция на Габриел Алон може да включва такава комбинация. — Сара сложи слънчевите си очила. — Трябва ли да приема, че имаш нужда отново да мина под прикритие?
— Да, трябва. — Между тях се възцари мълчание, тежко като обедната жега. — Ако не искаш да го направиш, Сара, просто ми кажи. Ти вече си направила повече от достатъчно.
Тя го погледна и се усмихна. Беше смела усмивка, помисли си Габриел. От тези, които не се разпростират върху цялото лице.
— И да изпусна веселбата? — Сара си повя драматично с книгата. — Освен това бих направила почти всичко, за да се махна оттук за няколко дни. Не мога да понасям Вашингтон през лятото.
27. Лондон
Морнингтън Теръс № 7 беше опушен жилищен блок, който гледаше към релсите на гара Юстън. Когато Габриел натисна звънеца на апартамент 5В, вратата се открехна няколко сантиметра и две сиви очи погледнаха студено към него над веригата. Явно притежателят им не бе очарован да го види. Това никога не се случваше.
Освободена от веригата, вратата се отвори по-гостоприемно. Алон влезе и огледа критично обстановката: мрачна гарсониера с напукан линолеум на пода и мебели, купени от битпазар. Мъжът, когото завари в нея, изглеждаше така, сякаш бе попаднал в жилището по погрешка. Носеше костюм на тънко райе, шлифер марка „Бърбъри“ и копчета за ръкавели с размера на шилинги. Някога русата му коса бе придобила оловносив оттенък. Това му придаваше вид на фотомодел от реклама на хубав коняк или на актьор от сапунена опера — онзи тип милионери, които се перчат с млади жени.
Греъм Сиймор обаче нямаше време да тича след жени. Като заместник-директор на МИ5, британската служба за сигурност, имаше повече от достатъчно работа на бюрото си, която да ангажира вниманието му. В страната му имаше няколко хиляди ислямски екстремисти, чиито връзки с терористите бяха общоизвестни. И за да не останат по-назад, руските шпиони в Лондон се бяха активизирали до степен, невиждана от края на Студената война. Следствие от това активизиране бе убийството на Александър Литвиненко — бивш агент на ФСБ и критик на Кремъл, който бе отровен със силно токсичен радиоактивен изотоп полоний-210 — акт на ядрен тероризъм, извършен от ФСБ в сърцето на британската столица.
Сиймор трябваше да е пристигнал непосредствено преди Габриел, защото раменете на шлифера му все още бяха покрити с дъждовни капки. Той го метна отегчено на облегалката на един стол и протегна ръка с обърната нагоре длан.
— Хайде да не го правим отново, Греъм.
— Дай ми го.
Алон въздъхна тежко и му подаде паспорта си. Сиймор го отвори и се намръщи.
— Мартин Стоунхил. Място на раждане: Хамбург, Германия.
— Аз съм натурализиран американски гражданин.
— Е, това обяснява акцента. — Греъм върна паспорта на Габриел. — Подарък от твоя приятел президента ли е, или е дело на твоята малка банда фалшификатори на булевард „Цар Саул“?
— Ейдриън бе така любезен да ми го заеме. В днешно време е достатъчно трудно да пътуваш и без да носиш израелски паспорт с името Габриел Алон. — Той мушна паспорта в джоба на сакото си и огледа стаята. — Това място ли използваш за срещите си на високо ниво, или е запазено само за израелски посетители?
— Не си вири гърбавия нос, Габриел. Опасявам се, че то бе единственото, което успяхме да намерим за този кратък срок. Освен това ти бе този, който отказа да дойде в Темс Хаус.
Темс Хаус бе централата на МИ5, разположена на брега на Темза, близо до Ламбет Бридж.
— Наистина ми харесва това, което сте направили с апартамента, Греъм.
— Той е собственост на „семейството“ от години. Използваме го като временна квартира и за срещи с информатори и агенти под прикритие.
— Какъв вид агенти под прикритие?
— Такива, които внедряваме в потенциални терористични клетки.
— В такъв случай съм изненадан, че успя да ме вмъкнеш тук.
— За съжаление, квартирата наистина е много използвана.
— Някои от вашите източници да са дочули слухове за руско оръжие, пътуващо насам?
— Снощи, след като говорих с Картър, поставих този въпрос на Обединения център за анализ на терористичната дейност. Американците не са единствените, които са прихванали информация за „Стрелите на Аллах“. Ние също засякохме имейли, в които се споменава за тях.