В бокса засвири електрически чайник. Габриел отиде до прозореца и погледна навън към влака, който преминаваше по главната железопътна линия Уест Коуст, докато Сиймор се занимаваше с чая. Той се върна с две чаши чай — чист за Алон и с мляко и захар за него самия.
— Боя се, че от интендантството са пропуснали да заредят кухненския шкаф с бисквити — каза мрачно Сиймор. — Достатъчно неприятно е, че са донесли кондензирано, а не прясно мляко, но пропускът им да оставят пакет бисквити „Маквити“ според мен е смъртна обида.
— Ако искаш, мога да изтичам до магазина на ъгъла, Греъм.
— Ще оцелея. — Сиймор колебливо се отпусна на дивана и постави чашата си на надрасканата масичка. — Ейдриън ми съобщи основните неща, които си научил в Москва. Защо не ме запознаеш с останалото?
Габриел му разказа всичко, като започна с убийството на Борис Островски в Рим и завърши с разпита и депортирането му от Русия. Греъм, който напоследък не бе правил нищо по-опасно от това да сменя касетата с мастило на принтера си, бе подобаващо впечатлен.
— Боже мой, добре че си успял да се измъкнеш. И като си помисли човек, че си извършил всичко това, оставяйки само три трупа. То е нещо като подвиг за теб. — Сиймор духна замислено чая си. — И така, какво предлагаш? Искаш да дръпнеш настрана Елена, за да си побъбрите за операциите на мъжа й? Опасявам се, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Тя не си подава носа от имението в Найтсбридж без пълния си ескорт от безкрайно противни бодигардове. Никой не говори с нея, преди да е говорил с Иван.
— Всъщност това не е съвсем вярно. Има един човек в Лондон, с когото редовно говори — човек, който може да е готов да помогне, имайки предвид сериозността на положението.
— Да приема ли, че е британски гражданин?
— Точно така.
— С почтен бизнес ли се занимава?
— Предполагам, че е въпрос на гледна точка. Той е търговец на картини.
— Къде работи?
Габриел му каза.
— О, драги, това може да се окаже малко деликатно.
— Затова съм тук, Греъм. Не бих си и помислил да действам в Лондон, без първо да се консултирам с теб.
— Спести ми любезностите си.
— Мисля, че ние трябва да го проучим отблизо, преди да предприемем какъвто и да е опит за контакт. Светът на изкуството е пълен със съмнителни типове. От предпазливост никой не е пострадал.
— Ние? Не, Габриел, ние изобщо няма да припарваме до него. Тайните служби ще се заемат с този въпрос с максимална дискретност и със съответното разрешение на Министерството на вътрешните работи.
— Кога можете да започнете?
— Седемдесет и два часа би трябвало да са достатъчни… Ще пусна човек да го следи към обяд — допълни Сиймор. — Предлагам да се срещаме по веднъж на ден, за да преглеждаме докладите от наблюдението.
— Съгласен съм.
— Можем да го правим тук, ако ти харесва.
— Сигурно се шегуваш.
— Тогава ти избери мястото.
— В Сейнт Джеймсис Парк. В шест часа. На пейките от северната страна на остров Дък.
Греъм Сиймор се намръщи.
— Ще донеса трохи хляб.
28. Лондон
Впоследствие, когато анализаторите на дузина различни служби и агенции щяха да се ровят в останките от случая, всички щяха да бъдат озадачени от факта, че основната мишена на Габриел през тези първи дни на операцията не е бил Иван Харков, нито красивата му съпруга Елена, а Алистър Лийч — директор на отдела за импресионистично и модерно изкуство на внушителната аукционна къща „Кристис“, намираща се на Кинг Стрийт № 8 в Сейнт Джеймс, Лондон. Това не им хареса: той беше добър и почтен човек, който бе въвлечен в скандал, без да има никаква вина, освен случайната му близост със злото. По-късно Ейдриън Картър щеше да споменава това като „нашата малка поучителна история“. Животът на малко хора преминава без някакво прегрешение, а на още по-малко може да издържи на щателното телефонно подслушване на МИ5 и двайсет и четири часовото следене на нейните агенти. „Там, по Божията милост, отиваме всички“, би казал Картър.
Всеки разузнавач с поне капка съвест знае, че ровенето в нечий живот може да бъде неприятно преживяване, но Сиймор, който имаше повече скрупули от повечето си колеги, направи всичко възможно това да стане по най-внимателния начин. Агентите му подслушваха телефонните разговори на Лийч при пълна дискретност, наблюдателите му следяха обекта си от порядъчно разстояние, а анализаторите на телефонните записи, банковите извлечения и сметките, платени с кредитната му карта, ги проучваха крайно внимателно. Само подслушвателните устройства, които по настояване на Габриел бяха скрили в дома на Лийч в Кентиш Таун, ги караха да се гърчат от притеснение. Много скоро те им разкриха защо Алистър прекарваше толкова малко време там. Подслушвачите започнаха да наричат съпругата му — Абигейл, с прозвището Звяра.