— Ама че глупав въпрос зададох. — Сара Банкрофт се наведе напред и се вгледа в платното. — Внимавай за рисунъка, Габриел. Мазките ти са доста плътни.
— Рисунъкът ми, както винаги, е безупречен.
— Колко безсмислено от моя страна да предполагам нещо друго. — Тя прикри една прозявка. — Направо съм капнала от умора.
— Можеш да спиш тук тази вечер, но утре ще се преместиш в голямата къща. Вуйчо ти Джон те очаква.
— Що за човек е той?
— Не искам да развалям изненадата.
— Ако се нуждаеш от още някой съвет, не се колебай да ме събудиш.
— Мисля, че ще се справя и сам.
— Сигурен ли си?
— Да.
Сара го целуна по бузата и тихо се измъкна през вратата. Габриел пусна малкия касетофон и остана неподвижен, докато първите акорди на операта „Бохеми“ изпълниха стаята. После топна четката си в боята на палитрата и рисува сам до полунощ.
Сър Джон Бутби бе представен на американската си племенница — привлекателна млада жена на име Сара Кроуфорд — по време на закуската на следващата сутрин. Алон описа накратко липсващите периоди от тяхната „дълга и сърдечна връзка“. Въпреки че покойната майка на Сара била достатъчно глупава да се омъжи за банкер от Уолстрийт, държала дъщеря й да поддържа постоянна връзка с Англия, ето защо Сара прекарвала летата в Хейвърмор и макар вече трийсетгодишна, продължавала да посещава веднъж годишно имението. Като малка, тя спяла в детската стая и се привързала силно към „Две деца на плажа“. Затова щяло да е съвсем естествено по-скоро Сара да покаже картината на Елена Харкова, а не вуйчо й, който никога не я бил харесвал. Творбата на Касат щеше да бъде разгледана „на място“, което означаваше, че Сара щеше да бъде помолена да придружи Елена до горния етаж, за да види картината, което щеше да им даде достатъчно време за спокоен, но недвусмислен разговор. Вуйчо Джон щеше да улесни раздялата на Елена с бодигардовете й. Габриел смяташе, че ще имат на разположение десет минути. Повече от това, предполагаше той, щеше да изнерви охраната й. А последното нещо, от което се нуждаеха, бяха изнервени руски бодигардове.
С пристигането на Сара темповете на подготовката драматично се ускориха. М и М Аудио и Видео пристигнаха в Хейвърмор, дегизирани като местни електротехници, и инсталираха камери и микрофони из цялата къща и имението. Те създадоха и временен команден пост в сеновала над обора, откъдето срещите можеха да бъдат наблюдавани и записвани. Предобед Сара си „припомняше“ дома, който добре познаваше и високо ценеше. Тя прекара много приятни часове със своя вуйчо, запознавайки се с просторната старинна къща, и предприемаше дълги разходки из имението с палавите уелски коргита Пънч и Джуди, които подтичваха след нея. Стария Джордж Мериуд неизменно се спираше, за да си побъбрят. Неговият глостършърски акцент беше толкова ясно изразен, че дори Сара, която бе прекарала много време в Англия, едва го разбираше. Госпожа Девлин я обяви за „най-очарователната американка, която е срещала“. Тя не знаеше нищо за предполагаемата й кръвна връзка с нейния господар — всъщност сър Джон й беше казал, че Сара е дъщеря на негов американски приятел и наскоро е преживяла тежък развод. Горкото агънце — мислеше си госпожа Девлин един следобед, докато гледаше как младата жена излезе от шарената сянка на Северната гора с кучетата по петите й. — Кой идиот би оставил такова момиче да се изплъзне от ръцете му?
Вечерта Сара отиваше до къщичката на лесничея, за да обсъдят истинската причина на престоя й в Хейвърмор — вербуването на Елена Харкова. Габриел я инструктираше, докато стоеше пред триножника. Отначало й говореше за работата в общ план, но с наближаване датата на пристигане на Елена наставленията му ставаха по-целенасочени:
— Сара, не забравяй, че двама души вече са мъртви заради нея. Не бива да я притискаш много. Не можеш да насилваш нещата. Просто отвори вратата и я остави да мине през нея. Ако го направи, измъкни колкото можеш повече информация за сделката на Иван и се опитай да уговориш втора среща. Каквото и да правиш, не позволявай първият ви разговор да продължи повече от десет минути. Не можеш да бъдеш сигурна дали бодигардовете не си гледат часовниците. А те докладват всичко на Харков.
На следващата сутрин Греъм Сиймор позвъни от Темс Хаус, за да съобщи, че самолетът на Иван — „Боинг Бизнес Джет“ с номер N7287IK — току-що е включен в графика за полетите и трябва да пристигне на северното лондонско летище Станстед в 16,30 часа. След като затвори телефона, Габриел нанесе последните мазки върху копието на „Две деца на плажа“ на Мери Касат. След три часа той свали платното от подрамника и го отнесе в кухнята, където го сложи във фурната при температура 176 °С. Двайсет минути по-късно Сара го завари там, облегнат безгрижно на шкафа с чаша кафе в ръката.