Той не седна веднага; вместо това застана за момент зад Елена и постави собственически едрите си длани в основата на врата й. Личицата на Николай и Анна светнаха при неочакваната поява на баща им и лицето на Харков моментално омекна. Той им каза нещо на руски, при което децата избухнаха в смях, а Михаил се усмихна. Иван, изглежда, си отбеляза това. После погледът му премина по масата като прожектор през открито поле и накрая се спря върху Сара. Последния път, когато я бе видял, тя носеше старомодни дрехи, избрани от Габриел. Сега бе облечена в тънка лятна рокля без ръкави с цвят на праскова, която едва прикриваше формите на тялото й. Харков я огледа най-безсрамно, сякаш размишляваше дали да не я направи част от колекцията си. Сара протегна ръка по-скоро като защитна реакция, отколкото в знак на приятелство, но руснакът я пренебрегна и я целуна по бузата. Грапавата му като шкурка кожа миришеше на кокосово масло и на друга жена.
— Сен Тропе очевидно ви се отразява добре, Сара. За пръв път ли идвате тук?
— Всъщност не съм спряла да го посещавам, откакто бях малко момиченце.
— И тук ли имате чичо?
— Иван! — скара му се Елена.
— Никакви чичовци — отвърна с усмивка Сара. — Имам продължителна любовна връзка с Южна Франция.
Иван се намръщи. Не обичаше да му припомнят, че някой е бил някъде или е правил нещо преди него.
— Защо не споменахте миналия месец, че ще идвате тук? Можехме да организираме нещата така, че да отседнете при нас.
— Не знаех, че ще бъдете тук.
— Сериозно? Пишеше го във всички вестници. В къщата е отсядал член на британското кралско семейство. Когато стана моя, лондонските вестници направо пощуряха.
— Някак си съм пропуснала новината.
Сара беше поразена за пореден път от монотонния английски на Харков. Сякаш разговаряше с радиоговорител от английския филиал на Радио Москва. Той хвърли поглед към Михаил, после отново се втренчи в Сара.
— Няма ли да ме запознаете с вашия приятел? — попита Иван.
Михаил се изправи и протегна ръка.
— Казвам се Майкъл Данилов. Със Сара сме колеги във Вашингтон.
Харков пое предложената му ръка и я стисна като в преса.
— Майкъл? Що за име за един руснак?
— Име, което те кара да се чувстваш повече американец и по-малко московчанин.
— По дяволите американците — заяви Иван.
— Опасявам се, че сте в тяхна компания.
— Навярно можем да направим нещо, за да променим това. Допускам, че истинското ви име е Михаил?
— Да, разбира се.
— Тогава ще си останете Михаил, поне този следобед. — Той сграбчи за ръката един преминаващ келнер. — Още вино за жените, моля. И бутилка водка за мен и новия ми приятел Михаил.
Иван се разположи царствено върху белия диван, така че Сара се озова от дясната му страна, а Михаил — точно срещу него. С лявата си ръка напълни догоре чашата на Михаил с леденостудена водка, сякаш му сипваше не алкохол, а серум на истината. Дясната му ръка се отпусна върху задната облегалка на дивана. Мекият плат на памучната му риза докосна голите рамене на Сара.
— Значи със Сара сте приятели? — попита той Михаил.
— Да, така е.
— Какви приятели по-точно?
Елена го упрекна за дързостта му, но той отново не й обърна внимание. Михаил пресуши стоически чашата си и с многозначително руско кимване даде да се разбере, че двамата със Сара са много близки приятели.