— А Иван как така не разбра, че го подслушвате?
— Предполагам, че сме отговорили на обаждането по едно и също време от различни апарати. Късмет. Луд късмет. Ако това не се беше случило, сега нямаше да съм тук. Нито пък вие.
— Какво каза Аркадий на Иван?
— Каза му, че африканците планирали да препродадат част от придобитото от големия танц за значително повече пари на трета страна. И че тази трета страна не била обичайната сбирщина от африкански бунтовници. — Тя преправи гласа си и се намръщи: — „Те са от онези, които разбиват самолети в сгради и взривяват метрото в европейските градове, Иван. От онези, които убиват жени и деца. Които отсичат глави. И прерязват гърла“.
— Ал Кайда?
— Не спомена нито веднъж това име, но се досетих за кого говори. Той каза, че е важно да анулират тази част от сделката, защото въпросната стока била прекалено опасна и не трябвало да попада в неподходящи ръце. Можело да има ответен удар, каза той. Удар по Русия. По Иван и неговата мрежа.
— Как реагира съпругът ви?
— Той не сподели тревогата на Аркадий. Точно обратното. Въпросната стока била най-доходоносната част от цялата сделка. Вместо да анулира тази част от сделката, Иван настоя, че имайки предвид новата информация, трябва да се споразумеят с купувачите за нова цена. Щом африканците възнамерявали да препродадат стоката за по-голяма сума, той щял да поиска дял от нея. Освен това имало възможност да се спечелят още пари от товаренето и транспортирането. „Защо да оставим доставката на оръжията на африканците? — попита той. — Можем да ги доставим сами и да получим още няколкостотин хиляди“. Ето как печели повечето от парите си Иван. Превозва сам товара. Може да достави оръжия във всяка точка на света. Всичко, от което се нуждае, е временно летище.
— Иван подозира ли, че сте подслушали този разговор?
— Не е казал или направил нищо, което да загатва, че ме подозира.
— Срещна ли се отново с африканците?
— Те пристигнаха в къщата ни в Жуковка на следващата вечер, веднага щом изтрезняха. Тази среща не беше толкова сърдечна като първата. Имаше доста крясъци, главно от страна на Иван. Съпругът ми не обича двойните сделки. Те го изкарват от кожата му. Каза на африканците, че знае всичко за плановете им. Заяви им, че ако не се съгласят да му дадат подобаващ дял от сделката, стоката отпада. Гигантът с баритона се разкрещя на свой ред, но накрая се съгласи с искането на Иван за повече пари. На следващата нощ, преди да отлетят за страната си, съпругът ми организира нова почерпка, с която да отпразнуват новата сделка. Всички грехове бяха опростени.
— Въпросната стока — как я наричаха?
— Говореха за игли. Руското название е Игла. Мисля, че се отнася за SA-18. Това са преносими зенитноракетни комплекси, с които се стреля от рамо. Не съм експерт по тези неща, но доколкото разбирам, SA-18 е много точно и изключително ефективно оръжие.
— Това е едно от най-опасните противосамолетни оръжия в света. Сигурна ли сте, Елена? Сигурна ли сте, че са използвали думата игла?
— Абсолютно. Освен това съм сигурна, че на съпруга ми изобщо не му пукаше, че от тези оръжия могат да загинат стотици, дори хиляди невинни хора. Беше загрижен единствено да получи своя дял от продажбата. Нима можех да стоя безучастно, след като знаех всичко това? Нима можех да си мълча и да не предприема нищо?
— И какво направихте?
— Какво можех да направя? Можех ли да отида в полицията? Ние, руснаците, не ходим в полицията. Ние я избягваме. Да отида във ФСБ? Съпругът ми е от ФСБ. Неговата организация работи под протекцията и с благословията на ФСБ. Ако бях отишла там, Иван щеше да научи какво е станало след по-малко от пет минути. И децата ми щяха да пораснат без майка.
Думите й увиснаха във въздуха за миг — ненужно напомняне за последствията от играта, която играеха.
— Невъзможно беше да се обърна към руските власти, следователно трябваше да намеря друг начин да съобщя на света за плановете на съпруга ми. Трябваше ми човек, на когото мога да се доверя. Някой, който можеше да огласи тайната, без да разкрива, че аз съм източникът на информация. Познавах такъв човек; бяхме учили заедно в Ленинградския държавен университет. След падането на комунизма тя беше станала известна репортерка в Москва. Вярвам, че сте запознат с работата й.