— Да, може би.
— Имате ли доверие на майка си?
— Тя ненавижда Иван. Нищо не би я направило по-щастлива от това да го напусна.
— В момента в Москва ли е?
Елена кимна утвърдително.
— Заведохме я там, след като почина баща ми. Иван й купи прекрасен апартамент в една нова сграда на Кутузовски проспект — нещо, което дълбоко я възмути.
Габриел хвана замислено брадичката си и наклони глава встрани.
— Ще имам нужда от едно писмо. Трябва да е написано от вашата ръка. Освен това трябва да съдържа достатъчно лична информация за вас и вашето семейство, за да е сигурна майка ви, че сте го написали вие.
— А после?
— Михаил ще ви върне у дома при съпруга ви. А вие ще се постараете да забравите, че този разговор се е състоял.
В този момент в сумрака на оперативния център на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив Ари Шамрон свали чифт слушалки от главата си и изгледа унищожително Узи Навот.
— Кажи ми нещо, Узи. Кога съм давал разрешение за политическо убежище?
— Не съм сигурен, че си давал такова, шефе.
— Изпрати на момчето съобщение. Кажи му да бъде в Париж до утре вечерта. Кажи му, че искам да поговорим.
46. Планински масив Мор, Франция
— Какво мислите за него?
Въпросът беше зададен на руски. Елена се обърна и видя Михаил, който стоеше пред отворените френски врати с ръце в джобовете и вдигнати на челото слънчеви очила.
— Забележителен човек — отговори тя. — Къде изчезна?
Михаил се престори, че не е чул въпроса й.
— Можете да му имате доверие, Елена. Можете да му поверите живота си. И живота на децата си. — Той протегна ръка. — Трябва да ви покажа някои неща, преди да си тръгнем.
Тя го последва във вътрешността на вилата. И откри, че в нейно отсъствие върху грубата дървена маса е било поднесено истинско пиршество за влюбени. Когато Михаил проговори отново, гласът му звучеше интимно:
— Обядвали сме, Елена. Когато сме пристигнали, обядът ни е очаквал на тази маса. Запомнете го, Елена. Запомнете добре как изглежда.
— Кога сме обядвали? Преди или след?
— Преди — каза той с лека усмивка на възхищение. — Отначало сте били нервна. Не сте били сигурна, че искате да стигнете докрай. После и двамата сме се отпуснали. Яли сме хубава храна. Пили сме хубаво вино. Розето е помогнало за останалото. — Вдигна бутилката от кофичката с лед. — От Бандол е. Много изстудено. Такова, каквото го обичате. — Той напълни една чаша и й я подаде. — Пийнете още малко, Елена. Дъхът ви трябва да мирише на вино, когато се приберете.
Тя прие чашата и я повдигна към устните си.
— Има още нещо, което трябва да видите — каза й Михаил. — Елате с мен, ако обичате.
Заведе я в по-голямата от двете спални и я накара да седне върху неоправеното легло. След това й нареди да се опита да запомни всичко в стаята. Украсеният с дърворезба скрин. Ракитовият люлеещ се стол. Овехтелите пердета на единствения прозорец. Двете избелели репродукции на картини на Моне, закачени от двете страни на вратата на банята.
— Бил съм безупречен джентълмен. Бил съм всичко, на което сте се надявали, и дори повече. Не съм проявил егоизъм. Отгатвал съм всяко ваше желание. Правили сме любов два пъти. Искал съм да се любим и трети път, но започнало да става късно, а вие сте били уморена.
— Надявам се, че не съм ви разочаровала.
— Точно обратното.
Той влезе в банята и светна лампата, после я подкани с жест да го последва. Беше толкова тясно, че едва се побраха. Когато заговори, раменете им се докоснаха.
— Когато сме приключили, сте взели душ. Затова не миришете на секс. Моля ви, направете го, Елена. Трябва да ви върнем у дома при съпруга ви.
— Да направя какво?
— Да си вземете душ, разбира се.
— Истински душ?
— Да.
— Но ние реално не сме правили секс.
— Разбира се, че сме. При това два пъти. Исках да го направим и трети път, но стана късно. Влезте под душа, Елена. Намокрете си малко косата. Размажете си грима. Изтъркайте си добре лицето, сякаш са ви целували. И използвайте сапун. Важно е да миришете на неизползван от вас сапун, когато се приберете у дома.
Михаил завъртя кранчетата и излезе мълчаливо от банята. Елена се съблече и застана гола под водните струи.