Със същата широка усмивка Яшвили се тупна в гърдите и рече:
— С цялата си полагаема за случая скромност мога да заявя, че аз — Ладо Яшвили — съм най-добрият в избраната от мен професия — в Москва стопроцентово, може би и в цяла Русия. Ей го и генерала тук — отлично знае този факт, пък и затова ви е довел при мен, нали?
— Ти наистина си надарен фалшификатор — сухо рече Киров и хвърли поглед към американците. — Преди време КГБ държеше монопола върху уникалните възможности на Яшвили. А пък днес той си е вече в частния сектор, работи за себе си и се е доказал като чудесен бизнесмен.
Грузинецът кимаше усмихнато в потвърждение на Кировите думи.
— Вярно, голям талант имам и широк кръг клиенти. Онези, които искат да загърбят несретното си минало — по една или друга причина, — все при мен идват за помощ.
— И членове на мафията, а? — веднага запита Фиона.
Лицето й бе безизразно, но Смит долови потискания в него гняв. Нямаше начин тя да харесва хора, помагали на московския подземен свят.
Яшвили сви рамене и този път се усмихна сухо.
— Кой знае? Може и на такива да съм помагал. Аз не задавам неудобни въпроси на хората, които идват при мен. Искат услуга, плащат си и толкова. И като си помисля, и вие двамата трябва да сте благодарни за това, нали?
Фиона се извърна към Киров и направо запита:
— На този човек доколко може да му се вярва?
— Доста, бих казал — усмихна се хладно руснакът и на свой ред се извърна към грузинеца. — Първо, защото е човек, чиято репутация изцяло зависи от абсолютната му дискретност. И, второ, защото собствената му кожа си му е скъпа. Нали така, Ладо? Знаеш какво ще се случи, ако изтече информация за онази работа, дето ще я свършиш на моите приятели тук?
Сега самохвалството на Яшвили като че пресъхна, той се сви, а пълното му лице леко пребледня.
— Ще ме убият. Може би лично Олег.
— Точно така, Ладо — рече Киров тихо. — Или пък ако не съм аз, ще го направят други от мое име. И в двата случая смъртта няма да е лека и бърза. Нали се разбираме?
Яшвили облиза устни и кимна.
— Знаеш, че винаги сме се разбирали.
Задоволен от отговора, Киров постави големия сак върху празна съседна маса, отвори го и ловко започна да вади разни неща. За секунди тя се задръсти от обувки и различни видове елегантно и стилно мъжко и женско облекло в нужните за американците размери. Най-накрая извади перуки в различни цветове и козметични помагала за дегизировка.
— Да уточним — искаш онези документи, за които говорихме? — обади се Яшвили, наблюдавайки с присвити очи купчината дрехи, която бавно растеше.
Киров кимна.
— Да. Приятелите ми имат нужда от нови чуждестранни паспорти… шведски, да речем. Също фотокопия от подходящи бизнес визи и имиграционни формуляри. Май че най-добре е да са издадени в Санкт Петербург. Още: документи, че са служители на Световната здравна организация. Също: руски документи — дублиращи другите, за всеки случай. Знаеш какви — солидни, стари руски имена. Проблеми в тази област ще има ли?
— Никакви — закима Яшвили бързо, възстановявайки жизнерадостното си самочувствие.
— Колко време ти е нужно?
— Три часа — отвърна грузинецът. — Хайде да речем четири най-много.
— Цената? — запита Киров.
— Един милион рубли — в наличност — отсече веднага Яшвили.
Смит чак подсвирна. По текущия курс това бе над трийсет хиляди долара. В същото време бе прилична цена за едни висококачествено подправени документи, жизненоважни при евентуални проверки.
— Добре — кимна Киров и измъкна от сака дебела пачка пари. — Сега половината. Другата — при получаване на стоката и ако приятелите ми са доволни.
Яшвили доволно закима, взе парите и се скри някъде да ги прибере. Киров заговори тихо:
— Остатъкът от парите е в сака. Щом свършите тук и се преоблечете, елате в бара на хотел „Белгород“, той е от тази страна на Бородинския мост. Току-виж не съм ви познал, а?
— Няма ли да останеш с нас? — изненадано запита Фиона.
Киров поклати глава извинително.
— Няма как. Имам важна среща — тихо отвърна той. — Лична, със стар другар. Човек, който може да има отговори на някои от въпросите, които ни интересуват.