— Стар приятел с униформа, а? — подпита Смит.
— Е, от време на време, да — съгласи се руснакът с кротка усмивка. — Иначе старшите офицери от ФСС често предпочитат нормален делови костюм.
Глава двайсет и седма
Минаваше десет часът вечерта, когато Смит и Фиона Девайн влязоха в долния бар на хотел „Белгород“, но хора имаше предостатъчно. Мъже и жени в официални дрехи седяха в сепаретата и около масичките, сред тях и не малко чужденци. И покрай бара прави разговаряха и пиеха десетина души. В дъното дискретно свиреше джаз състав, а множеството говорещи едновременно гласове заглушаваха музиката. „Белгород“ е голяма, подобна на кутия сграда, без особени архитектурни достойнства, обаче хотелът е предпочитан от мнозина поради удобното си местоположение — недалеч от метрото и „Арбат“ — а и заради сравнително ниските цени.
Олег Киров седеше сам в ъгъла на шумното помещение и пушеше цигара. На масичката пред него стоеше полупразна бутилка с водка и две чашки. Изглеждаше замислен и тъжен.
Смит и Фиона се запровираха сред масите и спряха край неговата.
— Можем ли да седнем при вас? — попита Джон с доста тромав руски акцент.
Киров вдигна очи, изгледа ги мрачно, сетне физиономията му се смекчи.
— Разбира се. За мен ще е удоволствие.
Изправи се кавалерски, дръпна стола пред Фиона, намести го, за да седне тя удобно, и веднага даде знак на келнерката да донесе чаши.
— Мога ли да запитам как се казвате? Или е прекалено невъзпитано при толкова кратко запознанство?
— О, не, моля, ето — отвърна Смит, седна на съседния стол и плъзна шведския си паспорт към него.
Колкото самохвалко, толкова и професионалист, Яшвили бе свършил чудесна работа. Киров разлисти документа с вещото око на познавач. Изглеждаше поне на десетина години, в него имаше множество изходни и входни печати за различни държави.
— Приятно ми е, аз съм доктор Кале Щранд — епидемиолог към СЗО — рече Смит.
— Аз пък се казвам Берит Линдквист — обади се Фиона с дяволита усмивка. — Лична асистентка на д-р Щранд.
— С ударение върху лична, а? — подхвърли Киров и повдигна вежди.
Тя му се закани с пръст.
— Не всички шведи са болни на тема секс, г-н Киров. Моите отношения с д-р Щранд са стриктно професионални.
— Прощавайте, госпожице Линдквист — отвърна руснакът с учтива усмивка, сетне замълча и известно време внимателно ги оглеждаше, като накрая одобрително кимна: — Добро изпълнение. Смятам, че ще мине навсякъде.
— Да се надяваме — отвърна Смит, едва сдържайки постоянния си подтик да се почеше по веждите.
Върху черната си коса носеше руса перука, заради което се наложи да изруси веждите си и в момента те дяволски го сърбяха. В устата, под бузите, имаше специализирани подплънки и лицето му изглеждаше по-широко. Под ризата и колана имаше други подплънки, които го правеха поне десетина килограма по-тежък, при това и леко го състаряваха. Тежките очила с дебели черни рамки и нулеви диоптри пък отклоняваха вниманието от сините му очи. Всички тези отделни елементи на дегизировката бяха сами по себе си доста неприятни за изтърпяване, обаче общо отлично променяха външния му вид. И всяка милиционерска проверка би минал със сигурност.
И Девайн бе значително променена. Косата й бе подстригана и боядисана в тъмночервено. Високите токове добавяха поне три сантиметра към височината й, а новите дрехи също изменяха фигурата — достатъчно, колкото да не изглежда като старата Фиона.
Джон мълчеше, докато келнерката почисти масата, отнесе старите чаши и донесе нови. Сетне запита:
— Твоят приятел от ФСС каза ли нещо интересно?
— Всъщност да — рече мрачно Киров, а в очите му се появи тревога. — Първо потвърди, че ви издирват по нареждане от най-високо място — значи направо от Кремъл. Милицията и подразделенията на вътрешни войски, които са предадени към нея по този повод, докладват лично на Алексей Иванов.
— Иванов ли? — сепна се Фиона. — Това е лоша новина.
Смит се наведе над масичката.
— Обясни ми, ако обичаш, кой е този Иванов?
— Шеф е на тринайсето управление на ФСС — отвърна Киров. — Подчинен е пряко на самия Дударев и на никой друг. Неговият отдел си работи независимо от общата командна структура и йерархията във ФСС — винаги и по най-различни поводи. Говори се, че неговите агенти не зачитат законите и най-нагло погазват конституцията. И доколкото съм информиран, това е самата истина.