Фиона кимна в знак на съгласие и лицето й сякаш потъмня.
— Този човек е безпощаден и абсолютно аморален. В същото време е крайно компетентен в работата си. Което пък ме кара да се замисля и питам как така се отървахме при първата засада? Защо беше нужно да убиват Веденская на улицата, а сетне да се опитват да ни отвлекат с онази фалшива линейка? Много по-просто беше милицията да ни задържи по някакъв си измислен повод, а после да ни предадат на неговата служба.
— Защото това не беше работа на Иванов — тихо отвърна Киров. — Поне не и изцяло. Моят приятел и бивш колега успял да хвърли едно око на представените от милицията доклади по случая. Значи преди Кремъл да заповяда спиране на по-нататъшните разследвания.
— И какво? — запита Смит.
— Милицията е разпознала двама от мъртвите — продължи Киров. — И двамата са бивши служители на КГБ, специалисти по мокрите дела. Срещу дисиденти и заподозрени предатели.
Смит кимна мрачно, познаваше термина. Мокри дела е евфемизъм за практически санкционирано от държавата убийство.
— Казваш бивши служители. Защо бивши?
— Точно така — обясни Киров и махна с ръка. — Защото през последните няколко години са работили за групата „Брант“. Същите хора, които са се опитвали да те елиминират в Прага.
— Обаче Брант — бивш офицер от Щази — и неговите наемници работят по поръчка за който плати най-добре — намеси се Фиона. — И оттук въпросът: кой плаща за нашето евентуално отвличане? Кремъл посредством Иванов ли? Или някой друг?
— Засега не съм сигурен — призна Киров. — Но моят колега е научил, че линейката действително е регистрирана като собственост на Медицинския център „Свети Кирил“.
Фиона забеляза изписаното по лицето на Смит недоумение и обясни:
— Този център е смесена западно-руска клинично-учебна болница, чиято цел е да подобрява нивото на здравеопазването в национален мащаб.
Сетне се обърна към Киров и запита:
— Може би са откраднали линейката от там?
— Ако е така — отвърна Киров замислено, — тогава е странно защо за кражбата няма оплакване в милицията.
— Да, любопитни неща — отбеляза сухо Смит. — А кой финансира тази медицинска клиника?
— Води се за консорциум — с обществено и частно участие — отговори Фиона. — Може би една трета от бюджета се дава по линията на Министерството на здравеопазването. Останалите пари обаче идват от цяла мрежа западни благотворителни институции и фондации…
Внезапно замълча и се замисли, прехапвайки език.
— … ами да, да. Сега се досещам, че немалка част от финансите се изплащат от фондация под контрола на Константин Малкович.
— Все по-интересно и по-интересно става — коментира Смит, замисляйки се върху събитията от последните два дни от нов ъгъл.
Оформяше се доста неприятна картинка — перспектива, която нямаха право да пренебрегват. Извърна глава към Фиона и рече:
— Само помислете върху следното: вие се обръщате към този Малкович по повод заболяването и опитите на официалните власти да потулят случаите. Той твърди, че е ужасен и обещава да направи всичко възможно, за да научим истината. А сетне, моля ти се — значи няколко часа по-късно вас ви поставят под наблюдение на професионален екип. Следите ли логиката?
Фиона кимна утвърдително.
— Добре тогава — продължи Смит. — Успявате да се измъкнете от следенето, обаче преди това пък същите хора са ни засекли заедно край „Патриаршие пруди“. А впоследствие на различни места са запищели алармите, нали така? И по-късно същата вечер групата „Брант“ стяга обръча около нас. А сега излиза наяве, че използваната от тях линейка е собственост на болница, която получава здрави пари от добрия стар Константин Малкович.
— Мислиш, че той може да е в същата игра заедно с Дударев ли? — запита Киров, вече доста намръщен.
— А ти смяташ, че е невъзможно ли? — контрира Смит и поклати глава. — Не, братко. В крайна сметка логиката говори, че тук наистина може да има и някои съвпадения. Но иначе около г-н Малкович се набират доста въпросителни и нещо като димна завеса, не съм ли прав?
— Прав сте, разбира се — горчиво откликна Фиона. — При това може да се окаже, че зад онова, което наричате димна завеса, може да се появи и доста огън…
И лицето й се зачерви от гняв. Припомняше си подробностите от интервюто с Малкович, само че този път преценяваше казаните от него неща през друга призма. Чак изскърца със зъби от ядно разочарование.