Клайн вдигна очи и поклати глава с недоволство.
— Това тук е второкласна работа, Сам.
— По-добре я наречи третокласна — ядно отвърна Кастила. — Най-добрите ни специалисти по руските въпроси са или покойници или треперят от страх, че и техният ред идва. А онези, от по-долните нива, просто нямат достатъчен опит… и то си личи.
Клайн кимна. Да отделиш зърното от плявата в съвременното разузнаване — разпокъсани фрагменти от засечени комуникации, трудни за разчитане сателитни снимки, случайно дочути от агентурата и посолствата слухове — бе изкуство, което се развива и създава с дългогодишно обучение, натрупване на теоретичен опит и практика.
Все така смръщен, президентът свали очилата си и ги захвърли върху масата. Сетне погледна Клайн и поклати глава.
— Е, това вече ни води до поставената ти задача, Фред. Да засечеш причинителя на това заболяване. Какво си направил по въпроса досега?
— За съжаление по-малко, отколкото бих желал — отвърна Клайн. — Но току-що получих спешен сигнал от Смит и Девайн.
— И?
— Те определено са се натъкнали на нещо много неприятно в Москва — тихо обясни шефът на Първи отдел и направи гримаса — ужасно много му се искаше да захапе намиращата се в джоба на сакото му любима лула от корен на изтравниче. — Някои от новините, които научих от тях, се връзват с докладите, които току-що ми показа. За съжаление не съм успял да си обясня какво точно ще означават те в една обща картина.
Кастила внимателно изслуша подробностите, които Клайн изреди, обобщавайки свършеното от екипа му до този момент, включително съмненията относно възможното участие на Константин Малкович в руските планове и слуховете за предстоящи военни действия, съобщени от колегата на Киров от руската разузнавателна служба.
Бръчките по лицето на Кастила сякаш се задълбочиха.
— Не ми харесват тези неща, Фред, ама никак. Нещо много опасно става — рече президентът и се облегна назад с тежка въздишка. — Значи няма съмнение, че причинителят на смъртта на онези хора в Москва преди два месеца е същата болест, с която сега и ние си имаме работа, нали?
— Никакво съмнение — потвърди Клайн смръщено. — Смит потвърди, че симптомите и изследванията, за които е чел, съвпадат с констатациите на нашите здравни центрове и изследователи. Обаче…
Не завърши изречението и Кастила го изгледа въпросително.
— Обаче какво?
— Обаче без солидни доказателства за официална руска роля в използването на това тайнствено заболяване като оръжие не можем да очакваме който и да е — било в НАТО, или в другите страни около Русия — да се съгласи с предприемане на сериозни ответни мерки — продължи Клайн, свивайки тесните си рамене извинително. — Опитите на Кремъл да потули разпространяването на болестта там могат да бъдат окачествени като престъпно глупави, обаче нашите европейски съюзници няма да погледнат на тях като достатъчно оправдание за ответни икономически санкции или за повишаване на нивата на бойната готовност в НАТО.
— Така е — сухо отвърна Кастила? — Представям си само какъв вой ще се вдигне и какви опасения и възражения ще се изсипят и в Париж, и в Киев, и в Берлин, само да поискам да заемем обща твърда позиция срещу Дударев и режима му на базата на записките на една покойна лекарка. И някакви си неясни сателитни снимки също няма да ги убедят, нито пък слухове втора ръка за възможна руска мобилизация, та дори и тя наистина да е мащабна.
Кастила въздъхна и удари с ръка по масата.
— По дяволите, Фред! Нуждаем се от факти! Твърди факти. Иначе действаме на сляпо и се зъбим на мъгляви сенки.
Клайн кимна безмълвно в знак на съгласие.
— Виж какво, след като свършим с теб тук, незабавно ще свикам Съвета за национална сигурност — изведнъж реши президентът. — Ще се наложи максимално да засилим наблюдението над руснаците и въоръжените им сили — по всички канали и с всички средства. Най-малкото незабавно трябва да се пренастроят спътниците за активна разузнавателна дейност над граничните райони.