Кастила не съумя да остане повече на едно място, бутна стола си назад и рязко се изправи, като закрачи към високите прозорци над южните морави на Белия дом.
Пиковите часове в американската столица набираха сила, а в падащия бързо мрак лазещите бавно към „Конститюшън Авеню“ автомобили изглеждаха като мудно търкалящи се светли, многоцветни мъниста. Президентът се загледа навън, а след малко извърна глава към Клайн.
— Познаваш ли лично Константин Малкович?
— Не сме се срещали на живо — отвърна Клайн и се усмихна леко. — Общуването с този тип милиардери е малко над моето социално-финансово положение, господин президент.
— Е, аз пък съм го виждал — въздъхна Кастила. — Могъщ във финансово отношение човек. Силен характер. И амбициозна личност.
— Колко амбициозен, ако мога така да се изразя?
Кастила се усмихна тънко.
— Достатъчно амбициозен, че да седне дори и на това място ей тук — президентското, — ако например бе роден в САЩ, а не в Сърбия.
Клайн кимна с разбиране.
— Веднага ще наредя да направят всички възможни проверки и справки за него и за цялата му могъща финансова империя. Ако работи с руснаците тайно, може би ще има начин да открием някои връзки, а оттам да проследим и какво евентуално планира в момента.
— Добра идея, Фред, действай по нея — съгласи се президентът, сетне се смръщи. — И все пак не съм сигурен докъде ще стигнете с проверките. Данъчните служби се опитваха да свършат същата работа преди няколко години — имаха немалко сигнали за прикриване на доходи. Само че се натъкнаха на солидна стена и трябваше да се откажат. Всичките му финансови институти и институции са подредени в невероятен лабиринт от офшорни холдинги и частни фондации. Финансовото и търговското министерство пък имаха данни, че той тайно контролира множество други бизнеси чрез посредници, трети лица и прочее, които елиминират възможностите да се докаже нещо незаконно или разобличаващо.
Сега и Клайн се намръщи.
— Звучи ми като съвършена организация за съмнителни тайни операции.
— Ами да, разбира се — кисело се съгласи Кастила отдалечи се от прозореца и се върна при стария си приятел. — Хайде да ми разкажеш повече за твоите хора в Москва.
— Разбира се, сър.
— Доколкото разбрах, прикритията им са изгърмели, нали така? Значи си наредил на Смит и Девайн да напуснат Русия?
Клайн замълча за миг, подбирайки думите си грижливо.
— Всъщност опитах се да им внуша, че трябва да излязат от страната колкото се може по-бързо.
Кастила вдигна вежди в изненада.
— Да им внушиш ли? Дявол да го вземе, Фред, ти нали ми каза, че практически всяко московско ченге или агент е по дирите им? Какво биха могли да научат при такива обстоятелства?
Шефът на тайния отдел му хвърли дяволита усмивка и поклати глава.
— Ти си чувал и друг път за възможностите на Джон Смит, нали, Сам? Фиона Девайн не я познаваш. Все още. Но мога да те уверя, че и двамата са удивително настойчиви и последователни хора. Фактически са хора находчиви, с инат и с хъс, приличат на тебе самия понякога. Хванат ли се с една работа, винаги я докарват до край. А в момента и двамата нямат никакво желание да си признаят, че са победени.
— Хъсът и смелостта са добри човешки качества — тихо откликна Кастила и по лицето му се изписа още по-загрижено изражение. — Обаче случаят е деликатен и ти го знаеш. Въпросът ми е те дали го разбират: че ако ги арестуват, ще вдигнем ръце и ще ги оставим на вълците?
— Разбира се, че знаят, г-н президент — сериозно отвърна Клайн. — Това е част от тяхната работа в нашия отдел. И двамата отлично разбират какви рискове носи професията им. И ако се наложи, убеден съм, че ще направят всяка жертва, която може да се изисква от тях.
Глава двайсет и девета
20 февруари
Берлин
Откъснат противно на волята му от и без това неспокойния сън, Кеслер отначало реши да не вдига слушалката на настоятелно звънящия до главата му телефон. Сетне отвори очи и се разбуди окончателно. Светещите стрелки на будилника показваха шест часа и няколко минути. Това го вбеси, той изпъшка и се опита да покрие глава с възглавницата, за да заглуши влудяващия, настойчив бръм. Защо проклетият телефонен секретар не се включва? — запита се той и разтърси глава. И по-късно — в някакъв по-човешки час — ще може да се занимае с въпроса, по който го търсят, колкото и да е спешен! Каквато и криза да е настъпила, майната й!