— Базата, тук лидер, идвам си.
— Разбрано, лидер — отвърна й един от техниците от пикала, а в същия миг в гласа му внезапно прозвуча напрежение: — Почакай, Ранди. Засичаме обаждане. Някой звъни на Кеслер… нарежда му да бъде готов за излизане, екип за извеждане е на път!
Ето ти! Ранди ентусиазирано удари юмрук в дланта на другата ръка. И без това вече беше крайно време.
— Добре, база. Оседлавайте конете! Пристигне ли екипът, за да прибере Кеслер, ние тръгваме след тях да видим къде ще го откарат.
— Ясно — отвърна операторът и без да прекъсва връзката, Ранди ясно чу как се прехвърля от седалката отзад направо на шофьорското място.
Ускорявайки ход на път към форда, Ранди смени канала, за да се свърже с младия офицер от берлинското бюро, който наблюдаваше другата страна и входа на Кеслеровата вила откъм пътя.
— Наблюдател, аз съм лидер. Чуваш ли ме?
Отвърна й само тишина.
Намръщи се и опита отново.
— Карла, тук Ранди. Обади ми се.
Пак нямаше отговор. Линията шумеше тихо, иначе не се чуваше нищо друго. Ранди се извърна рязко, огледа се трескаво. Хладни тръпки полазиха по гърба й. Нещо се е объркало. Здравата се бе объркало. Разкопча якето, за да има бърз достъп до деветмилиметровата берета в раменния кобур и да не й пречат дрехите. Интуитивно усещаше, че ще има нужда от оръжието.
В същия миг зърна движещото се много бързо по „Клейалее“ черно беемве. Двигателят му мощно изрева веднъж и още веднъж, когато шофьорът умело задмина няколко по-бавно вървящи автомобила. Ръката й инстинктивно сграбчи дръжката на беретата, но колата профуча край нея, задмина форда и продължи. Ранди изпусна събралия се в дробовете й въздух с облекчение.
И тогава беемвето рязко удари спирачки. Черната кола се завъртя като на кино и направи светкавично обръщане на 180 градуса, сетне закова на няколко метра от спрелия пикап.
Вратите й се отвориха за секунда, отвътре изскочиха трима стройни мъже с присвити, студени очи и опрени в раменете, готови за стрелба автомати „Хеклер & Кох“ MP5SD с интегрални заглушители. Движеха се като развиващи се пружини, мигом се развърнаха във ветрило и обкръжиха пикала на ЦРУ. Очите на Ранди се разшириха от удивление, когато разпозна облеклото им — черни гащеризони, тъмнозелени барети с орлово лого. Беше униформата на елитния германски антитерористичен отряд — GSG-9.
— Мамка му! — изпъшка тя.
Някой от местните жители или от собствениците на магазини вероятно бе забелязал отдавна стоящия тук пикап с екипа за наблюдение и бе заподозрял „нещо нечисто“. Сетне се бе обадил на властите — я в полицията, я някъде другаде. След терористичния акт в Ню Йорк и мадридските влакови кланета Германия, Франция, Испания и няколко други страни вече държаха части от силите си за бързо реагиране в състояние на постоянна бойна готовност.
Ранди бързо свали ръка от беретата. Не биваше да дразни тези тежковъоръжени командоси. Вероятно смятаха, че са изпратени срещу терористи и нервите им бяха опънати до крайност, а рефлексите им — настроени за атака.
И вместо това посегна към вътрешния джоб на якето, където бе картата й от управлението, и закрачи още по-бързо към тях. Надяваше се да успее да предотврати намесата им, преди тези запалени момчета да разкрият тайната й операция пред очите на разни случайни минувачи. Веднъж като измъкнат хората й навън и ги проснат на паважа с опънати на тила ръце, вече спиране няма да има — и осведомителните агенции, и другите медии ще раздухат нещата. А местните вестници ще си запишат хиляди точки с честно изпълнен граждански дълг, разобличавайки наглите американци, дето шпионират мирни германци.
— Лидер, тук база — обади й се единият от техниците в пикапа, видимо разтревожен. — Какво да правим?
Ранди бързо превключи на техния канал.
— Нищо, момчета. Просто го дайте споко. Идвам, оставете ме аз да се оправям.
Бе почти на 50 метра разстояние от сцената, когато тримата внезапно откриха огън без предупреждение или провокация.
Автоматите им затракаха и откосите им направо разпраха пикапа почти от упор. Разхвърчаха се рояци искри високо във въздуха и встрани, десетки деветмилиметрови куршуми се забиваха в автомобила, пробивайки метала, разбивайки фината електроника, разкъсвайки човешка плът. Голяма част от тях минаха направо през стените и излязоха от другата страна, почти не загубили от първоначалното си огромно ускорение. Но достатъчно попаднаха в целта, за да превърнат вътрешността на форда в нещо по-лошо и от кланица. В слушалките си Ранди чуваше предсмъртните вопли на колегите и кръвта й замръзна във вените. След броени секунди виковете секнаха, но куршумената градушка продължаваше.