Смит не отговори. Задушаваше го гняв и яд на самия него, че се бе оставил така лесно да ги хванат в подобен капан. Идващите по главния път коли са били само за заблуда, колкото да ги изкарат на открито.
— Освен това много уважавам и едно друго качество — стоицизма. Само че до определена степен — продължи Брант и внезапно замахна с автомата, сменяйки тона. — Влизай обратно! По-живо!
Смит и Фиона бавно заотстъпваха.
Във вилата вече имаше и други въоръжени мъже. Бяха насъбрали цялата прислуга — готвачката, мъжа от кухнята и по-възрастен мъж с няколко сякаш залепени към скалпа му косъма — и самата домакиня мадам Сахарова в гостната и ги държаха там заедно като пленници.
Сахарова бе седнала в същия стилен и скъп стол с високо облегало, царствено изпънала гърди напред, и гледаше Брант с гняв и възмущение.
— Какво е това безобразие!? — фучеше тя. — Как се осмелявате да нахлувате в дома ми по такъв бандитски начин!?
Бившият източногермански разузнавач сви рамене присмехулно и посочи с ръка Смит и Фиона.
— Печална необходимост, мадам — отвърна той учтиво и мазно. — За съжаление тези хора са шпиони и врагове на държавата.
— Глупости говорите! Дивотии някакви — изсумтя Сахарова презрително.
Брант се усмихна.
— Значи така мислите, а? — запита той и се извърна към хората си. — Вържете им ръцете и ги обискирайте — много грижливо!
Осъзнаващ, че към него едновременно са насочени няколко оръжия, Смит се остави да му извият ръцете на гърба и да ги завържат на китките. Това направиха с тънък гумиран кабел, като здраво и болезнено опънаха жицата. Смит познаваше този метод — прилагаха го на бунтовници и терористи, заловени от американските войски в Ирак. Чу как Фиона изпъшка тихо от болка, а зъбите й изскърцаха — нарочно го правеха така, че да боли.
След като ги „закопчаха“ по този начин, започна и обискът. Хората на Брант бяха обиграни, явно имаха професионален опит. Проверяваха изчерпателно навсякъде, където би могло да се скрие оръжие или импровизиран боен инструмент. Напълно безпомощен да ги спре, ядосан и на себе си, и на похитителите, Смит настръхна от унизителното опипване на интимни места. А проверката не спираше, като в същото време ставаше все по-точна. Смъкнаха русата му перука, показа се черната му коса, принудиха го да изплюе променящите овала на лицето му плънки в устата. В същото време отлично разбираше колко по-унизително за Фиона е да я опипват мъже.
Брант стоеше на известно разстояние, без да проявява каквито и да е емоции. Хората му бързо измъкнаха деветмилиметровия пистолет на Смит, сетне и 5,45-милиметровия на Фиона, подправените им паспорти и други документи, елементи от дегизировката им и накрая високоспециализираните им мобилни телефони — едно малко чудо в комуникационната техника, правено по поръчка на Първи отдел. Насъбраха оръжието и другите предмети на малката масичка, тогава един от обискиращите засече скрития в ботуша на Фиона нож с излитащо острие. Едва сега русокосият Брант прояви някакъв по-сериозен интерес.
Той взе в ръка ножа, докосна бутона върху тънката ръкохватка и проследи безшумното изскачане на финото смъртоносно шило. Веждите му се повдигнаха леко в очевидна изненада. Обърна се към Фиона със суха усмивка и заговори:
— Зърнах лошата рана, която тази мъничка играчка бе причинила на един от хората ми, госпожице Девайн. При това Дмитрий беше отлично обучен убиец. Е, сега е ясно, че и вие сте нещо повече от обикновена журналистка.
— Мислете си каквото искате, хер Брант — отвърна тя предизвикателно. — Не мога да нося отговорност за развинтеното ви въображение.
Брант се изкикоти.
— Смели думи, Девайн, смели думи. Само че празни от съдържание. Да, опасявам се, че е така.
Сетне се обърна към мадам Сахарова, която ядно намръщена наблюдаваше развитието на действието.
— Ето, виждате, нали? — рече той с усмивка и посочи с ръка нещата върху масичката. — Оръжия. Дегизировка. Фалшиви паспорти. Ултрамодерни средства за комуникация. Е, кажете ми, госпожо, това ли са вещите, които едни шведски медицински изследователи нормално биха носили в себе си? Така ли е или тези вещи тук са далеч по-подходящи за чуждестранни шпиони?
— Имате право, приличат ми на шпионски — отвърна възрастната жена и лицето й леко пребледня.
— Именно — спокойно потвърди Брант, бръкна в джоба на камуфлажната дреха, извади чифт фини латексови ръкавици и старателно започна да ги поставя.