Всички в гостната бяха вперили очи в него и не смееха да погледнат другаде.
— В минали дни покойният ви днес съпруг беше високопоставен член на партията. Вие не сте обикновена жена от необразованата маса хора. Кажете ми какво бе наказанието за шпионаж и предателство?
— Смърт — прошепна тя. — Беше смърт.
— Точно така — отвърна германецът.
Довърши нахлузването на ръкавиците, опъна ги тук и там, полюбува се на работата си. Сетне внезапно извърна очи към видимо изплашените слуги, изправени край едно от канапетата — покрита с красива бродерия на светлосиньо-златист фон антика от деветнайсети век с фини крачета.
— Кой от вас е Пьотр Климук?
— Аз съм, господине — обади се по-възрастният плешив мъж и несигурно повдигна ръка.
— Вие ни се обадихте, нали? Когато разбрахте, че господарката ви ще се среща с тези чужденци?
— Точно така беше — кимна Климук, леко поуспокоен. — Както ми наредихте по-рано днес. И обещахте, че ако докладвам за разни любопитни чужденци тук, дето задават въпроси за покойния й съпруг, за мен ще има награда.
— Вярно, обещах — потвърди Брант хладно. — И награда ще има.
Сетне без всякакво колебание сивоокият грабна пистолета на Смит от масичката пред него, смъкна предпазителя с палец, насочи оръжието и застреля Климук точно в челото почти от упор. Кръв пръсна наоколо, заля гърба на канапето, обагри красивата бродерия в алено.
Останалите зяпнаха слисано към мъртвия прислужник на пода, а Брант изви ръката с пистолета и стреля още два пъти. Край канапето се свлякоха и готвачката, и младият мъж, и двамата убити с единичен изстрел.
Бившият офицер от Щази се извърна отново. По лицето му не се четеше нищо, беше напълно безизразно.
Мадам Сахарова седеше неподвижна в стола с високата облегалка и гледаше убитата си прислуга с бледо лице като същинска смъртница. Но иначе не бе загубила дух.
— Защо ги убихте? — крясна тя изведнъж. — Защо трябваше да ги убивате? Те не са шпиони. И Климук, и тези двамата си бяха глупави, невежи селяни, но какво са сторили, че да заслужат смъртно наказание?
Брант сви рамене.
— Такъв е животът, мадам. Всъщност малцина са тези, които го заслужават, нали?
Сетне вдигна оръжието и гръмна отново.
Възрастната жена падна назад в стола, улучена точно в сърцето. Очите й се заковаха в тавана, втренчени завинаги в изражение на смесено с гняв презрение и внезапното просветление, че и тя ще бъде убита.
Брант се наведе и внимателно остави пистолета на пода, сетне меко го подритна под канапето и се обърна към Смит:
— Когато дойдат милиционерите, отпечатъците по това оръжие ще им се видят доста интересни, не мислиш ли така, подполковник? Всъщност твоите отпечатъци…
Поклати глава развеселен, сякаш бе казал нещо извънредно остроумно, и добави:
— Вие — американците — сте хора на насилието, все пистолети, спусъци и стрелба са ви в акъла. Никак не е чудно, че така силно ви ненавиждат навсякъде по света.
— А ти си само един мръсен убиец, копеле с черно сърце! — не се сдържа Фиона и изтърси тези думи през стиснати зъби.
— Ами да, може и такъв да съм — спокойно отвърна Брант, но я изгледа зловещо със студените си сиви очи. — А ти си моя пленничка, госпожице. Защо не се замислиш върху това, а?
Сетне се извърна към хората си и рязко нареди:
— Хайде, хващайте ги тия двамата и да вървим.
Поведоха ги неколцина, едни ги побутваха с дулата в гърба, други стояха отпред с намръщени лица и насочено оръжие. Изкараха Фиона и Смит през вратата и ги наместиха на задната седалка на единия от трите спрени пред вилата автомобила. Двата бяха фордове с предно и задно предаване, модел „Експлорър“. В същата кола отпред се качиха Брант и един от мъжете му. Друг от групата седна на волана на волгата, с която бяха дошли американците, останалите се събраха във втория форд.
Колата с Брант и двамата американци потегли първа. Другите две се подредиха зад нея и бавно напуснаха посипаната с чакъл алея пред вилата, като подскачаха и се тресяха по неравния път с множество дупки и заснежени коловози. Потеглиха по кратката отсечка към шосето, а там завиха не вляво, а вдясно и веднага ускориха.
Напрягайки воля да забрави болката в силно пристегнатите китки, Смит се поизправи на седалката и се опита да отгатне посоката на движение. Пътуваха на запад, навън бе абсолютно тъмно. Мощните фарове осветяваха дървета, високи, силно заснежени склонове, обрасли по ъглите с гъсти храсти отклонения към села или дърварски пътища. Те се мяркаха кратко в светлините и изчезваха в тъмната нощ отзад.