— Толкова ли са били силни, че да разрушат друг спътник, който се намира на стотици километри разстояние?
— Честно казано, съмнявам се, сър. Като имаме предвид различните им орбити, вероятността толкова много части от руския спътник да ударят нашия изглежда най-малкото извънредно слаба — отвърна Броуз и сви рамене. — Но това са само предположения. На този етап не разполагаме с твърди факти, за да докажем било едното, било другото.
Кастила кимна мрачно, а вътрешно кипеше. Без доказателства, че руснаците са действали целенасочено, САЩ практически не разполагаха с никакъв аргумент и просто трябваше да отпишат своя сателит, а това бе и загуба на стойност милиарди долари. Устата му се изви в ядна гримаса.
— Не разполагаме и със снимки от обикновените разузнавателни спътници, така ли? — запита той отново.
— Имаме вече множество опити за снимки от въпросните райони — отвърна Емили Пауъл-Хил. — За съжаление там проблемът са плътните облаци. Времето сега е много лошо и над Украйна, и над Кавказ. Сниманият материал няма качество въпреки термосензорните филтри. Отново тежки облачни маси закриват обектите.
Кастила тъжно поклати глава. Отлично знаеше, че никой не се осмелява да спомене другия изключително важен факт: дори и най-добрите снимки пак ще трябва да бъдат разчетени и анализирани от опитни специалисти. А най-добрите в САЩ бяха вече покойници или на смъртно легло.
От другия край на масата се обади Чарлс Аурей, шефът на президентския екип.
— А защо да не опитаме с въздушно разузнаване? Имаме съоръжени с радарна техника самолети? Не можем ли да ги пуснем над руските граници?
— Практически можем — незабавно отвърна държавният секретар Паджет. — С други думи, физически — да, но дипломатически — не. В момента почти всички ключови политически и военни лидери в Украйна, Азербайджан и Грузия са мъртви или тежко болни. И по тази причина нито едно от тези правителства няма да посмее да дразни Кремъл, като ни разреши да използваме въздушното им пространство с цел разузнавателни полети. Всъщност вече опитвахме да получим такива разрешения, и то по най-различни канали, само че навсякъде ни отказаха най-учтиво.
Кастила слушаше и все по-мрачно кимаше. Кошмарният сценарий, който бяха обсъждали с Клайн през последните няколко дни, се приближаваше все повече, за да се превърне почти в реалност. И ако зад тази нова болест стояха руснаците, както сочеха множество факти, то видимо успехът сега бе на тяхна страна — объркването и хаосът се увеличаваха повсеместно.
Големият въпрос бе: до каква степен ще се възползва Дударев от сегашната ситуация и предимствата, които тя дава на Русия? Ще се задоволи ли само да отслаби крехките демокрации около Руската федерация? Или има предвид нещо далеч по-амбициозно?
Вратата на залата се отвори, влезе една от Уекслъровите асистентки — млада жена с очила и сериозно изражение. Пристъпвайки тихо, тя се приближи до шефа си, наведе се към него и зашепна в ухото му. Кастила забеляза как загорялото му лице пребледня и не се стърпя.
— Не става ли дума за нещо, което и аз трябва да науча, Бил? — обади се президентът остро.
Уекслър се прокашля и го погледна с неудобство.
— Да, г-н президент, мисля, че да. Страхувам се, че ЦРУ току-що е загубило един от работещите си под прикритие чуждестранни екипи. Става дума за хора от берлинската агентура. Първите доклади са доста неясни, но изглежда, че агентите са попаднали на устроена от група тежковъоръжени хора засада направо на градска улица. Използвани са били и експлозиви. Шефът на берлинското бюро на ЦРУ е в момента на път към мястото на събитието, но нещата изглеждат много зле. Много зле наистина — оцелели нямало.
— Боже мой! — възкликна Чарлс Аурей.
Кастила въздъхна тежко и плещите му увиснаха, сякаш на тях легна отговорността и за тези поредни жертви — още няколко златни звездици в мраморния мемориал в Ленгли. Сетне се смръщи. Първо „Лакрос-5“, сетне и това жестоко убийство на американски разузнавачи. Нямаше ли връзка помежду им? Побърза да се обърне към Уекслър.
— С какво се е занимавал този екип?
Директорът на националното разузнаване изглеждаше объркан.
— За мисията ли питате, г-н президент? — откликна той несигурно и заби поглед в папките пред него, опитвайки се да спечели време.