Е, добре, рече си спокойно. Понякога дори и лошите правят грешки.
Прибра беретата в скрития раменен кобур, без да закопчава якето. Излезе от сенките и тръгна по тротоара, като вървеше бързо и уверено, без да прави опити да се прикрива. Всеки би си казал, че е местна жителка, която се прибира след работа, пазаруване или късна следобедна разходка.
Не след дълго забеляза сребристото ауди, паркирано край тротоара на място, откъдето имаше отличен изглед към входа на Кеслеровия дом. Отдалеч в колата нямаше нищо необичайно. Но когато се приближи, забеляза малката идеално кръгла дупка в задния прозорец. Мина покрай автомобила и с периферното си зрение огледа вътрешността. Върху волана неподвижно — сякаш си почива или спи — бе опряла глава млада кестенява жена. По таблото и по шофьорския прозорец бяха засъхнали тъмни пръски кръв.
Ранди напрегна воля и отмина, без да обръща глава и да се взира повече в колата, потискайки мъката и угризенията. Мъртвата бе нейният агент, натоварен да следи входа на Кеслер от тази позиция — умна, енергична девойка, на име Карла Вос, току-що завършила университета, а после и школата. Изглежда, че дори и не бе забелязала убиеца си.
Ранди усети лек сърбеж на тила и изпита странно чувство — сякаш всеки миг и нея ще я настигне нечий куршум. Мускулчетата около дясното й око заиграха. Спокойно, момиче, каза си тя строго и си наложи да продължи да върви напред нехайно, сякаш нищо не е забелязала. Защото ако някой от екипа убийци бе останал да следи обстановката тук, такъв подозрителен жест би я издал мигновено и вероятно би бил фатален. Какво ти вероятно, направо стопроцентово смъртоносен, рече си тя.
На около четирийсет метра от алеята пред дома на Кеслер тя поспря нехайно и започна да бърка по джобовете на джинсите, сякаш си търси ключовете. Сетне сви встрани и бутна вградената във висока каменна стена вратичка, отвори я и влезе в просторната предна градина на съседната къща. В зелената площ и между голите заснежени лехи се виеха широки, застлани с чакъл пътеки. Над вратата на къщата, наподобяваща ренесансова италианска резиденция, светеше лампа, но останалата й част тънеше в мрак. Хората, изглежда, още не се бяха върнали у дома.
Тук беше доста по-прикрито, високата стена я пазеше от погледи отвън и тя се затича напряко през градината, като се стараеше да не стъпва по чакъла, за да не вдига шум. Насочи се направо към оградата, която отделяше вилата от съседната, собственост на Кеслер. И без да спира, отскочи в движение, хвана се за ръба на каменната стена с облечените в ръкавици ръце и с лекота се качи на нея. Тук замря на място, почти легнала върху грубата повърхност на зиданите с хоросан камъни.
Усещаше туптенето на кръвта в слепоочията, лудия бяг на сърцето, но не им обръщаше внимание. Изцяло се бе съсредоточила върху обстановката и от двете си страни. След малко, напрягайки слух, се взря и в терена около Кеслеровия дом.
Отначало не чу нищо, освен приглушеното свистене на вятъра високо над нея в клоните на дърветата. Сетне започна да долавя и различава и други звуци. Първо усети лекото пращене на чакъл под нечии стъпки — беше някой, който вървеше много внимателно напред и назад, стъпваше и върху чакъл, а сетне и върху бетоново покритие. После долови и пращенето, съпровождащо кратък радиоразговор. Доколкото можеше да прецени от сегашната си позиция, тези шумове идваха от разстояние между двайсет и трийсет метра.
Тогава бавно се смъкна от стената откъм Кеслеровата къща. Леко се приземи на пръсти, приклекна с изваден пистолет и рязко се извъртя към посоката, откъдето бе доловила звука. Това стана за броени секунди с плавна, хладна, смъртоносна грация.
Присвила очи, Ранди се огледа отново и отново. Имаше известно прикритие сред дебелите дървета и засадените около вилата високи храсти. Тук бе съвсем тъмно, макар че на втория етаж светеха няколко прозореца и хвърляха удължени ромбове слаба светлина, но само върху откритите морави около дома. Все така приклекнала, започна бавно да се придвижва вдясно, като се местеше от ствол на ствол и използваше заслона на отрупани със сняг храсти, внимавайки през цялото време да не настъпи и счупи някое издайническо клонче или стара съчка.