Няколко куршума попаднаха и в бронежилетката. Тъмнокосият залитна назад, удари се в останалата зад гърба му част от парапета, но тя не издържа на инерцията на тялото му, поддаде и се разчупи. Мъжът изрева ужасен.
Ранди продължаваше да стреля в същата посока, а след всеки изстрел автоматът отскачаше все по-нагоре.
Онзи отсреща изпусна оръжието, размаха ръце в неистов опит да си възвърне равновесието и да се задържи на площадката, но това бе просто невъзможно. И политна надолу, ударен в същото време от още няколко куршума. Ревът му изтъня и премина в писък, сетне той изчезна от погледа на Ранди. Острият писък секна неочаквано с тъп, плътен удар.
Ранди изпусна въздуха и махна пръста от спусъка, сваляйки замлъкналия автомат.
— Scheisse! — изруга някой гърлено вляво зад нея.
Боже мой!
Ранди се извъртя като ужилена и понечи да вдигне оръжието към новопоявилия се противник. От отворената врата на Кеслеровия кабинет — буквално на няколко метра от нея — изскочи стройна мъжка фигура със същите черни дрехи и бронежилетка, а тънките устни на жестокото му лице бяха опънати в гневна гримаса. Автоматът му бе преметнат през рамо, сигурно за да бъдат свободни ръцете му, в които държеше бензинова туба. С нова ругатня мъжът захвърли тубата и трескаво измъкна полуавтоматичен валтер от кобура на колана. Бензинът забълбука в краката му по подовата коридорна настилка. Всичко това стана за не повече от секунда и нещо. От такова разстояние пистолетът й се видя огромен. А в следващия миг дулото му избълва бяло огънче.
Ранди усети куршума на милиметър от лицето си. Той изсвистя силно, а следващите го горещи газове все едно я зашлевиха в лицето. Ушите й писнаха. Солено-сладък вкус на прясна кръв изпълни устата й. Без да мисли, тя отчаяно стреля на сляпо, опитвайки се да изпрати откоса в нужната посока, да принуди противника да потърси прикритие.
Един от куршумите й удари тубата с бензина.
Съдът подскочи и от него избликна още гориво, от метала изхвърчаха искри.
Това бе достатъчно — с приглушено съскане бензиновите пари пламнаха, запали се и горивото, а тубата избухна, изпращайки огнени пръски във всички посоки. Загоряха и намокрените сектори от подовата настилка, след миг в коридора забушува малка стихия.
Човекът с тънките устни наведе глава и ужасен видя как мокрият му гащеризон се запалва. Лицето му се разкриви още повече, той захвърли валтера и трескаво заудря с длани по горящата дреха. В следващия миг изрева нечовешки, защото пламнаха и ръцете му, а огънят тръгна нагоре по плата, по ръцете и сякаш посегна и към лицето му. За по-малко от секунда се превърна в горяща човешка факла, обвита в синкаво-червеникави пламъци. Умиращият запищя сърцераздирателно и залитна към Ранди, махайки напосоки с ръце. Огънят го поглъщаше жив.
Не по-малко ужасена, тя насочи автомата и милостиво го застреля в главата. Горящият се свлече на пода и застина. Пламъците свистяха и ревяха, обхващайки околните стени, а сетне тръгнаха и в двете посоки по коридорната пътека. Пространството се изпълни с плътен, задушлив дим.
През отворената врата Ранди успя да огледа горящия Кеслеров кабинет. И през пламъците и дима забеляза и другия пламтящ човешки труп в него — проснат до голямото антично бюро. Без съмнение това е Кеслер, рече си тя, като напрягаше воля да потисне надигащата се в гърлото й течност. А с неговата смърт и пожара, унищожаващ документацията, си отиваха и последните бледи надежди да намери някакви следи, които биха могли да я отведат към новата бърлога на Вулф Ренке.
Внезапно я осени една идея — трябваше да погледне отблизо човека, когото току-що бе убила. Захвърли автомата и изтича към най-крайната стая в коридора. Влетя в нея, грабна първото попаднало пред очите й одеяло и хукна по обратния път.
Пламъците в коридора свистяха още по-силно, димът сякаш бе обгърнал всичко наоколо.
Продължавайки напред смело, Ранди наметна одеялото, обви го грижливо около главата си, затвори очи и направо скочи в огнената стена. За миг усети неудържимата топлинна вълна, жегата сякаш посегна към нея да я погълне. Сетне тупна тежко на пода, коленичила до мъртвеца. Наведена ниско, за да избегне дима и вече отместващия се встрани огън, тя свали одеялото и изтупа с него тлеещите си дрехи.
Мръщейки се и тихо стенейки от болка, Ранди започна бързо да обискира трупа: отваряше джобовете и циповете наред, ровеше навсякъде, където би могло да има нещо, съдържащо информация. Спираше за миг, духаше длани и отчаяно продължаваше рискования си опит. Ето! От поредния джоб измъкна подобие на мобилен телефон, деформиран и почернен от огъня. Бързо го пъхна в джоба на якето, продължи да рови и скоро намери още портфейл, паспорт и обгорен лист, които също прибра.