— Добре ли разбираш какво ти говоря?
— Напълно — тихо отвърна другият. — Ще бъде изпълнено.
Глава четирийсета
21 февруари
Посолство на САЩ, Берлин
Болката скова Ранди Ръсел, сякаш агония пробяга по цялото й тяло. За няколко ужасяващи секунди тя бе толкова силна, че всичко наоколо й се стори нажежено. Стори й се, че я потапят във вряла вода, сетне почувства леден студ. Мъчителното усещане започна да отшумява бавно, тя си пое дъх през стиснатите зъби и си наложи да се отпусне. Е, сега болката наистина я отпускаше.
— Жегна ви мъничко, нали? — окуражително се обади посолският лекар, навеждайки се над порезната рана, на която току-що бе сложил няколко шева.
— Ако под „мъничко“ разбирате „адски“, значи отговорът е да — сухо отвърна Ранди. — Здравата ме заболя.
Лекарят се усмихна, сви рамене и се извърна да си прибере инструментите и лекарствата в голямата черна чанта. Намираха се в конферентната зала на третия етаж в посолската сграда.
— Вижте, госпожице Ръсел… — спокойно отвърна той след малко, — … ако зависеше от мен, този разговор щяхме да го водим в болнична манипулационна с всичко необходимо като за спешни случаи. По вас има рани, охлузвания и изгаряния, които трима здравеняци трудно биха издържали, а млада жена, да не говорим.
— Кои от раните могат да ми попречат на работата? — остро запита Ранди.
— Всъщност никои — призна неохотно лекарят. — Но ако се поспрете за миг на едно място и се огледате добре, ще се съгласите с мен, че сега ви е крайно необходимо да полежите на системи в някоя тиха, спокойна болница с най-добрите болкоуспокояващи и изобщо да дадете малко време и възможности на организма да си поеме въздух, дето се казва, и да се съвземе.
— Значи номерът е да продължавам да се движа — отсече Ранди и се усмихна дяволито. — Добре де, докторе, обещавам ви да се оправя. То и все на едно място да седиш също не е комфортно, нали?
Лекарят изсумтя под нос и поклати глава недоволно, всъщност признавайки поражението си. На тези млади хора не можеш помогна — те си мислят, че знаят всичко. Постави малко шишенце на масата пред нея и рече настоятелно.
— Поне ми обещайте, госпожице Ръсел, че ако болката надхвърли прага на търпимостта, макар че при вас той очевидно е висок, ще вземате по две от тези. Нали? Много са добри, ще ви помогнат, гарантирам.
Тя го изгледа с наведена встрани глава и запита:
— Ами страничните ефекти?
— Минимални са — засмя се лекарят. — Нищо няма да се случи, малко ще ви се доспи…
Сетне се замисли и преди да си тръгне, добави все така усмихнат:
— Е, и още нещо — предполагам, че ще се наложи да внимавате, ако имате работа с тежка техника, в това число и стрелба с автоматични оръжия, преследване на лошите и подпалване на скъпи сгради.
— Непременно ще запомня това — смръщи се Ранди.
Щом той излезе, тя грабна шишенцето и го запрати в най-близкото кошче за отпадъци. Сетне стана от стола и се опита да се разтъпче. Присви очи от болката и закуцука към масата в дъното на залата, където работеше Кърт Бенет, шефът на изпратения от Ленгли специален екип на управлението. Бенет се опитваше да проникне в обезопасената комуникационна мрежа на Вулф Ренке, използвайки комбинации от първия телефонен номер, който бе открил и изпратил в берлинското бюро нейният екип, подслушвайки разговорите в Кеслеровата вила — същия, регистриран в Швейцария, и други номера. Последните бяха взети от паметта на намерения от Ранди обгорен телефон в джоба на човека с тънките устни.
Ранди приближи и се наведе над рамото му. За неопитното й в това отношение око компютърният екран пред Бенет бе буквално задръстен с дълги поредици и групи сякаш избрани случайно цифри и други символи. Някои от тях бяха свързани с дебели линии, други — с пунктирани. Трети стояха изолирани.
— Как върви? — запита тя.
Анализаторът на ЦРУ вдигна лице към нея. Очите му бяха кървясали от постоянното напрягане, но иначе в тях, зад дебелите лещи в металните рамки, играеха весели искрици.
— Напредвам — обеща той. — Иначе този, който е правил мрежата, е наистина много добър. Забележително комплицирана схема с ужасно много номера и вградени капанчета, отклонения, затворени контури и задънени канали. И все пак малко по малко започвам да прониквам.
— И?
— Засега съм засякъл номера, регистрирани в различни страни — Швейцария, Русия, Германия и Италия. Като начало не е малко — отвърна й Бенет.