Стисна зъби и се опита да потисне внезапно обзелия я гняв. Не беше лесно.
— И кой би могъл да състави такъв списък?
Флорес преглътна и лицето му се опъна още повече, сякаш бе ял развалена храна.
— Би трябвало да е някой… тук, някой от самото бюро, искам да кажа. Или направо от Ленгли. Иначе може да е и от ФСЗК.
— ФСЗК ли? Хайде бе!
— Германия ни е домакин и съюзник — изтъкна младежът. — В рамките на служебната политика е да информираме съюзническите органи на контраразузнаването за нашата дейност на тяхна почва.
— Хайде стига бе! — изохка Ранди. — Чакай, кой още може да знае такива неща?
— Никой друг.
— Добре тогава — кимна Ранди и сгъна листа. — Добре. Да направим така. Виж, Джеф, аз вземам това копие. Нужен ми е и оригиналът. Ще ми го дадеш и сетне ще изтриеш от твърдия диск всичко, свързано с него. Ясна ли съм? Ако някой друг те пита по въпроса, ще се правиш на три и половина. Нищо не знаеш. Просто ще кажеш, че от онзи лист нищо не е ставало и аз съм те освободила от задачата. Разбра ме, нали?
— Напълно, госпожице Ръсел — сериозно отвърна младежът.
Ранди въздъхна и отново погледна страницата, която държеше в ръка. Ето ти още една схема — много грозна при това. Предателство и държавна измяна ръка за ръка, все по-ясно и по-ясно. За противника работи някой, който има достъп до резултатите от нейното издирване на Вулф Ренке.
Белият дом
Президентът Сам Кастила внимателно слушаше думите на адмирал Стивънс Броуз, шеф на Обединения съвет на началник-щабовете, и тревогата му непрекъснато растеше. Беше го извикал във връзка с предстоящата утре тайна среща с представители на съюзническите страни, за да изслуша информацията на американските военни относно най-новите събития във и около Руската федерация. Президентът знаеше, че пред съюзниците ще трябва да изложи възможно най-силната си теза с убедителни факти, а нищо от наученото до този момент не му вършеше достатъчно сериозна работа. При това новините бяха силно обезпокояващи. Никой в Пентагона напоследък не бе доволен от количеството и качеството на предлаганите служебни разузнавателни анализи. Това бе ясно. Но сега Кастила научаваше и друго: голям брой от най-добре екипираните и обучени руски армейски и авиационни подразделения бяха напълно изчезнали от оперативните карти на Министерството на отбраната и този процес продължаваше.
— Какво точно означава това? — запита Кастила смръщено.
— Нямаме представа, господин президент, къде могат да се намират сега тези дивизии и други бойни съединения. Накъде са насочени или пренасочени, какво планират.
— За какъв брой войници става дума?
— Най-малкото за сто и петдесет хиляди, за хиляди бронирани единици и самоходни оръдия, стотици елитни изтребители и бомбардировачи — мрачно отвърна Броуз.
— Значи достатъчно да започнат една много страшна война — бавно рече президентът.
— Дори няколко войни — добави адмиралът. — Като се има предвид относителната боеготовност на съседните на Русия страни. От всички бивши съветски републики само Украйна има донякъде силна и добре оборудвана армия и ВВС.
— Може би положението не би било толкова зле, ако най-свестните им лидери не бяха заболели от онази смъртоносна и незнайна болест — изръмжа Кастила.
Броуз поклати едрата си глава в знак на съгласие и сви рамене.
— Да, сър, точно така, прав сте. При това като отчетем настъпилото в сегашния миг объркване, и украинците биха се затруднили ужасно много, ако им се наложи да водят война. А за останалите по-добре да не говорим. И в най-добрия случай казахи, грузинци, азербайджанци и другите не биха могли да окажат съпротива с друго, освен отряди леко въоръжени доброволци. И ако руснаците планират да нахлуят в техните страни, тези отряди няма да имат никакъв шанс пред модерните им бронирани части и елитните щурмови бойци.
— Руснаците си казваха същото и в Грозни — възрази Кастила, визирайки първата голяма битка от все още не стихващата чеченска война.
Тогава прекалено самоуверените руски части щурмуваха града и дадоха ужасяващ брой жертви в резултат на координираните засади на чеченските партизани. Превземането на града в края на краищата се оказа доста трудно, наложи се организирането на масивна военна кампания, в която загинаха десетки хиляди цивилни, а Грозни бе полуразрушен.