— Да, но това бе преди повече от десет години — тихо рече шефът на Обединения съвет на началник-щабовете. — Руската армия и ВВС са научили много неща оттогава до днес — и от собствен опит и грешки, и от нашата война в Ирак. И ако наистина тръгнат да си възвръщат някогашните територии, едва ли ще повторят същите слабости.
— По дяволите! — въздъхна Кастила и погледна към Броуз през масата. — Добре, адмирале, кажи ми кога според теб ще започне голямата дандания — при положение, че най-лошите ни опасения се сбъднат?
— Всичко, което бих могъл да дам, е само прогноза, г-н президент — предупреди адмиралът.
— Като не разполагаме с факти, ще приема и заместители — кисело откликна Кастила.
— Добре, сър, напълно ви разбирам — кимна Броуз, смръщи чело в дълбок размисъл и след малко вдигна очи към президента. — По мое мнение руснаците ще бъдат готови за нанасяне на удари по всяко време в периода между следващите двайсет и четири и деветдесет и шест часа.
Студени тръпки полазиха по гърба на Кастила. Времето видимо летеше по-бързо от очакванията му.
В същия миг един от обезопасените телефони на бюрото му записука и президентът грабна слушалката.
— Да?
Отсреща беше Фред Клайн.
— Подполковник Смит и госпожица Девайн са живи и се обадиха — докладва шефът на Първи отдел, видимо зарадван. — И още нещо: смятам, че са попаднали на важна информация във връзка с неизвестните ни величини.
— Разполагат ли с твърди доказателства? Такива, от каквито сега се нуждаем? — внимателно запита Кастила, съзнаващ, че на разговора фактически присъства и адмирал Броуз.
— Все още не, Сам — отвърна Клайн. — Но Джон и Фиона вярват, че знаят накъде трябва да се насочат, за да ги осигурят. Но първо трябва да ги изведем от Русия по безопасен начин.
Кастила знаеше, че агентите на Клайн са в списъка на най-търсените от Кремъл хора. Руските органи на сигурността дебнеха на летищата, на жп и автогарите, по пристанищата и навсякъде по границите. По тревога бяха вдигнати абсолютно всички компетентни институции.
— Боже мой, Фред! Това няма да е лесно, нали?
— Не, сър — отвърна тихо Клайн. — Наистина няма да е лесно. Никак дори.
Близо до руско-украинската граница
По опустелите ниви и гористи хълмове валеше сняг. Сипеше се на парцали и се събираше на пухести облаци, а духащият силно от изток вятър току ги подхващаше, разнасяше и натрупваше по високите места. Нямаше и следа от зимното обедно слънце, навъсеното небе бе покрито с тежки и мрачни облачни маси. Добре прикрити от евентуалното наблюдение на американски фоторазузнавателни спътници, по тесните пътища и дърварските просеки, водещи на юг и към границата, бяха струпани танкови колони Т-90 и Т-72, тежки бойни бронетранспортьори, самоходни оръдия.
В покой бяха стотици тежки машини, вече доста засипани от бързо падащия сняг. Хиляди бойци стояха строени покрай тях и чакаха сигнала за тръгване.
Внезапно откъм юг излетя бяла ракета и се разпръсна високо в заоблачения небесен свод. Старшите в строените дълги колони надуха острите си свирки. За секунди редиците сякаш се стопиха, танковите, оръдейните екипажи и пехотата се разпръснаха по машините.
Капитан Андрей Юденич с лекота скочи на корпуса на своя Т-90 и се вмъкна в люка на ниския закръглен купол. С постигнато в безбройни учения умение той нахлупи шлемофона и се включи в танковата радиосистема. Огледа се с очите на стар и опитен професионалист, провери всичко необходимо, включително и микрофона — внимаваше в какъв режим е поставен. Защото както и всички останали подразделения, събрани тук, така и 4-та гвардейска дивизия имаше най-строги заповеди да поддържа радиотишина.
За Юденич и неговите подчинени последните двайсет и четири часа бяха минали като насън — в постоянна трескава подготовка за атаката: зареждане с гориво, с муниции и храна, пълна проверка на поддръжката на всички системи. Танковите взводове се приготвяха за бой и това не беше на шега, войниците вече се досещаха. Никой не знаеше с точност защо се намират тук, обаче слуховете вече пъплеха във всички посоки на огромните, покрити с камуфлажни мрежи и друга защита лагери. Все по-често и с повече убеждение бойците разговаряха за предстояща война. А твърденията на някои от старшите офицери, че всичко това е само едно изпипано докрай с всичките му детайлни процедури учение, звучаха кухо и неубедително.
Капитанът вдигна глава — отгоре над колоните разцъфна втора ракета. Тази беше червена. Юденич опипа микрофона и заповяда: