— Готови всички. Водачи, пали!
В същия миг мощният дизелов двигател на Т-90 изрева и запали веднага, а околните машини последваха примера му, пригласяйки в оглушителния хоров тътен. Облаци гъст черен дим се понесоха над побелелите полета и заснежените гори.
След малко излетя и трета ракета — зелена. Това бе стартът.
Юденич нетърпеливо изчакваше предните танкове да потеглят, че и той да даде заповед за движение на своите водачи. И ето, една по една масивните стоманени грамади в колоната се раздвижиха и тежко потеглиха. Носеха се десетки различни металически звукове, тежките гъсеници заскърцаха и затракаха, чудовищните машини се понесоха в южна посока. Отиваха към нови райони за съсредоточаване, вече в достатъчна огнева близост спрямо украинската граница.
До началото на войната оставаше малко време: беше започнало обратното броене.
Глава четирийсет и четвърта
Рим
Летище „Чиампино“ е в околностите на Рим, просто на петнайсетина километра разстояние от центъра на града. Не е голямо, има само една писта, а наоколо са разположени разорани нивя, паркове, фермерски домове, извънградски къщи и жилищни блокове и предприятия от леката промишленост. Засенчено някак си от по-големи събратя като „Фиумичино“, днес то се използва само от нискобюджетните компании, и то да приема главно международни чартърни полети и по-малки машини — частни, фирмени, но също и държавни.
Някъде малко след три часа следобед местно време иззад облаците се показа двумоторен фирмен реактивен самолет, за кратко време последва въздушния коридор точно над „Виа Апия Нуова“, направи заход, започна да снижава и се насочи за кацане на летището. Приземи се точно и сравнително бързо, след като прелетя над граничния маркер, плъзна се леко по пистата и намали ход, сетне подмина неголемия терминал, който обслужва пристигащите и заминаващите чартърни полети.
Стигна чак до другия край на пистата, там сви вляво и спря пред бетонна рампа, обичайно използвана от товарни машини. Паркирани встрани стояха два мерцедеса.
От самолета слязоха осем души. Бяха в зимни дрехи, шестима вървяха около седмия — видимо по-възрастен, побелял мъж, който веднага се насочи към чакащите черни лимузини. Осмият човек — доста по-висок и русокос — се отдели от групата и тръгна да пресрещне запътилия се към нея италиански митнически служител.
— Вашите документи, синьор? — учтиво попита италианецът.
Русокосият бръкна във вътрешния джоб на палтото и извади своя паспорт и други документи.
Усмихнат приветливо, италианецът ги прегледа бързо и с очите на професионалист.
— О! Виждам, че сте прикрепен към ЕЦПН. Ние често обслужваме негови хора тук, на нашето летище. Кажете ми, моля, каква работа имате с центъра?
Ерих Брант се усмихна студено.
— Одитна дейност, качествен контрол.
— А другите господа? — попита митничарят и кимна към Константин Малкович и охраната му, които тъкмо се настаняваха в очакващите ги коли. — И те ли работят в центъра?
— Точно така — кимна Брант и отново посегна към вътрешния джоб, откъдето сега извади още и дебел книжен плик. — Ето тук са необходимите документи. Смятам, че ще намерите всичко в пълен ред, както се полага.
Италианецът отвори плика само отчасти — колкото да види съдържащата се в него дебела пачка евробанкноти с голяма стойност. Усмихна се алчно.
— Много коректно, както винаги — рече той и прибра плика в своя джоб. — Е, синьор Брант, още веднъж да кажа, че винаги е много приятно да се работи с вас. С удоволствие ще очаквам следващата ви визита.
След броени минути Брант, Малкович и шестимата тежковъоръжени охранители вече летяха в двата мерцедеса по „Вия Апия Нуова“, втория етап по пътя им към Орвието.
Международно летище
„Шереметиево“ 2 край Москва
С тъмното си було нощта вече захлупваше плътните брезови и борови гори около „Шереметиево“ 2. Осветени от силни бели тела, към него през околния мрак водеха няколко прави, симетрично построени шосета. В момента по тях се бяха наредили дълги колони спрели коли, камиони и автобуси. Всички чакаха да минат милиционерска проверка на документите. Точно пред единствения пътнически терминал — грозна грамада от железобетон — бяха организирани няколко извънредни пункта. А по целия периметър на оградата около летището патрулираха бронирани коли с командоси от елитните части на Министерството на вътрешните работи.