Нарежданията от Кремъл бяха извънредно строги: по никакъв начин не бива да се позволява на двамата американци да се измъкнат от Русия. В изпълнение на взетите в тази връзка извънредни мерки сигурността около летището бе затегната до граници, нечути и невиждани чак от времето на студената война.
Откъм вътрешната страна на летището, на една от бетонираните площадки пред голям хангар стоеше товарен „Боинг“ 747–400 на „ТрансАтлантик Експрес“. В големия горен трюм на машината товареха колетни пратки, кутии, кашони и картони, поща и поредица отделно опаковани тежки предмети.
Групи облечени в сиво милиционери сновяха напред и назад по товарната площадка и бдително наблюдаваха извършваните там дейности. Офицерите им имаха изрична заповед да задържат на място подозрителните лица, абсолютно всеки, който се опита да се промъкне тайно на борда на излитащите от „Шереметиево“ товарни машини.
Старши лейтенант Анатолий Сергунин стоеше с разкрачени крака, с ръце на гърба и зорко се вглеждаше в тежките палети, подавани от големи мотокарни високоповдигачи. Носещите им зъби хващаха товара от бетона и го откарваха до зейналата паст на огромния самолет, където група товарачи го плъзгаха по специални улеи и го нареждаха в обща конфигурация със затягане към пода. През първите няколко часа на смяната си Сергунин бе намирал целия този процес за невероятно интересен, но сега бе вече изморен и отегчен, а беше и доста студено.
— Охраната на входа докладва, че идва още едно превозно средство — обади се подчиненият му сержант, заслушан в ръчната си радиостанция.
Изненадан, Сергунин си погледна часовника. По разписание самолетът излиташе след по-малко от час. И досега всичките предвидени товари би трябвало да са тук. Подборът на товарите и подреждането им в самата машина бе сложен и бавен процес, изискващ внимание и опит с оглед правилното балансиране на самолетното карго. Офицерът се извърна и огледа голямата площадка, очаквайки новопристигащия с добавъчен товар автомобил. И наистина видя приближаващи се в мрака с немалка скорост мощни фарове.
Изгледа сержанта и запита:
— Казаха ли ти какво вози новопристигащият?
— Тъй вярно, господин старши лейтенант. Два ковчега.
— Ковчези ли? — учуди се Сергунин.
— Тъй вярно — потвърди милиционерът. — Колата е катафалка.
След няколко минути Сергунин вече стоеше до въпросната катафалка, пристигнала от московска морга, и внимателно наблюдаваше операцията по свалянето на покойниците.
Облеченият в бяла престилка едър шофьор измъкна с немалко усилие първия ковчег от товарната част на автомобила и го намести на количка. Ковчезите бяха запечатани с ленти и носеха маркировка с надпис, че са минали през митническите власти, където са били прегледани с рентген.
Въпреки всичко очите на Сергунин се свиха подозрително. Всеки в митницата може да бъде подкупен, — колко му е. Този номер с ковчезите изглеждаше прекрасна комбинация за прекарване на двама търсени от властите шпиони през границата и вън от Русия. И то на борда на машина, която отлита за Франкфурт, сетне за Канада и накрая за САЩ. Замисли се, поставил ръка върху кобура на кръста. Големи награди бяха обещани за онзи, който залови търсените американски шпиони. Да не говорим за наказанията, евентуално очакващи офицера, който пък би ги изпуснал. Затова при дадените обстоятелства всяка предпазливост би била оправдана, дори и излишната, дори и престараването.
Офицерът изчака служителят на моргата да си свърши работата по свалянето на ковчезите докрай. И тогава се приближи до едрия и висок среброкос мъж, който бе извадил червена носна кърпа и задъхано попиваше потта от лицето си.
— Само вие ли отговаряте за този товар? — строго запита Сергунин.
Едрият мъжага разтърси глава, избърса чело още веднъж и прибра кърпата. Сетне любезно отговори:
— Точно така, господин старши лейтенант. Двайсет години съм на тая работа и досега никой от клиентите не се е оплаквал, знаете.
— Значи шегичките си ги зарежи за друг път и покажи документите за тези тук… хм, трупове — сопна се Сергунин.
— Разбира се, веднага, винаги най-точно изпълнявам нарежданията на властите — заговори другият и измъкна отнякъде плоска дъсчица, на която с големи щипки бяха закачени няколко листа. — Моля, заповядайте — сам вижте, че всичко си е наред.