Сергунин зачете документите с най-скептичен вид. Според тях ковчезите съдържаха тленните останки на загинало при автомобилна катастрофа семейство — съпруг и съпруга, доста възрастни хора. И двамата бяха руски граждани, но децата им — понастоящем имигранти в Канада — бяха направили нужното и заплатили труповете на родителите им да бъдат пренесени за погребение на канадска почва.
Милиционерският офицер се намръщи. Тази история му се струваше доста лековата. Изгледа среброкосия шофьор и му подхвърли снопа документи.
Искам да се отворят за оглед — нареди той.
— Да ги отваряме ли? — зяпна изненадан едрият служител.
— Чу ме добре, нали? Изпълнявай! — отсече Сергунин и измъкна пистолета от кобура, едновременно сваляйки предпазителя.
С другата ръка повика сержанта и подчинения му взвод при себе си и даде заповед да обкръжат колата и количката с ковчезите.
— Отваряй! — повтори той заповедта. — Веднага!
— Добре, добре, г-н старши лейтенант — бързо заговори среброкосият. — Щом трябва, изпълняваме, така сме учени, нали? Само не се ядосвайте.
Сви рамене и погледна към групата мълчаливо изчакващи милиционери, сетне добави:
— Искате да надникнете, добре, нямам нищо против. Само че съм длъжен да ви предупредя — това вътре не е приятна гледка за гледане. И двамата са хм… доста разложени, знаете. Факт. Челно сблъскване на техния автомобил с рейс. Нищо не можаха да направят нашите козметички, само дето малко позацапаха нещата, да.
Сергунин го изгледа студено и не обърна внимание на думите. Пристъпи напред и силно почука с дулото на служебния пистолет върху по-близкия до него ковчег.
— Започни с този. И давай по-бързо!
Едрият въздъхна и започна да изпълнява нареждането. Първо разряза митническите ленти с джобното си ножче. Сетне започна да разкопчава стягащите скоби една по една. Преди да продължи с отварянето на капака, се извърна и попита офицера през рамо:
— Наистина ли искате да гледате това?
Сергунин изпухтя ядосано и леко замахна с пистолета.
— Хайде отваряй и стига приказки!
С последно красноречиво свиване на раменете едрият мъж повдигна капака.
Сергунин пристъпи и за миг впери очи в ковчега, сетне силно пребледня и сам заприлича на смъртник. Пред него се откри така жестоко осакатен и обгорен труп, че дори не бе възможно да се каже това жена ли е или мъж. Празни очни дупки и оголени в страховита усмивка зъби сякаш му се хилеха от череп, само отчасти покрит с почерняла кожа и няколко косъма отгоре й. Сгърчени, изсъхнали като на мумия ръце, екстремната жега на пожара превърнала пръстите в злокобно закривени като на хищна птица нокти. Те бяха леко повдигнати над тялото, завинаги замръзнали в тази поза, сякаш отправящи последна, гротескна молба за помощ.
Старши лейтенантът усети надигащата се в устата му течност късно, задави се и се извъртя рязко и все пак повърна върху ботушите си и бетонната площадка. Сержантът и групата милиционери отстъпиха назад с извърнати лица.
Среброкосият побърза да захлопне капака на ковчега и извинително заговори:
— Знаете, той, резервоарът, бензиновият де… избухнал след удара и ето вижте… в пожара… Май че трябваше първо това да кажа, аз съм виновен.
И веднага пристъпи към втория ковчег, изваждайки джобното ножче.
— Стой — задъхано го спря Сергунин, като бършеше уста с опакото на ръката и отчаяно махаше с другата, в която държеше пистолета. — Давай бързо, качвай тези ужасии на самолета и се разкарвай от летището!
Сетне с усилие прибра оръжието и се огледа, търсейки с поглед подходящо място, където с достойнство ще може да си избърше унизително изцапаните ботуши. Еднакво погнусени, сержантът и милиционерите му побързаха да си намерят някаква друга работа около останалите на площадката товари. А когато катафалката потъна в съседната тъмнина след десетина минути, нито Сергунин, нито подчинените му успяха да забележат, че на волана сега не беше същият човек. Там седеше доста по-нисък мъж, при това със светлокестенява коса.
Час по-късно машината на „ТрансАтлантик Експрес“ бе вече във въздуха и летеше в западна посока на височина над трийсет и пет хиляди фута над потъналата в мастилен мрак руска земя. Облечен в униформа на „ТрансАЕкс“, Олег Киров със замах отметна поставената над двата ковчега специална карго мрежа. Сетне приклекна до единия от тях и бързо започна да отвива гайките на болтовете в долната му част. След минута и нещо бе свършил тази работа и прибрал гайките в джоба. После извади къс и плосък, подобен на длето инструмент и умело го вмъкна под ръба на горния панел. Цялата горна част отскочи като на пружина и разкри майсторски направеното отдолу скривалище с размери метър и осемдесет на шейсет сантиметра и височина не повече от трийсетина.