— Виж какво, Фред, прехвърли ни в Италия с нужното оборудване и помощ и ще направим максималното да ти осигурим доказателствата — прекъсна го Джон.
— Дай боже така да стане, подполковник — отвърна Клайн. — Всъщност вярвам, че ще успеете. И аз, и президентът ще разчитаме на вас тримата.
Глава четирийсет и пета
Вашингтон, окръг Колумбия
Натаниел Фредерик Клайн вдигна очи от бюрото и погледна към големия монитор на стената в кабинета си. В момента той показваше компютърна карта на Европа, а на нея мигаше малка икона, определяща сегашното местонахождение на самолета с тримата му агенти. Проследи я с поглед за известно време, докато бавно се движеше в унгарското въздушно пространство на югозапад на път към американската база на ВВС в Авиано, на североизточното крайбрежие на Италия. Друга иконка с образ на самолет показваше позицията на приведеното в повишена бойна готовност изтребително звено там.
Клайн натисна няколко бутона на компютърната клавиатура и на картата светнаха още икони, индикиращи други звена на ВВС на САЩ, някои в Германия, други в Обединеното кралство. Също както и иконката в Авиано, те означаваха тактическите бомбардировъчни и изтребителни ята и базите на летящите цистерни за зареждане с гориво, вдигнати по тревога от Сам Кастила за евентуално светкавично реагиране в Украйна, Грузия и другите застрашени републики около Русия.
Клайн свали очилата и бавно разтри основата на дългия си нос. В момента нямаше движение на американски бойни самолети. Всички вдигнати по тревога Ф-16, Ф-15 и летящите цистерни стояха по пистите или в хангарите, готови за незабавно действие. Със съюзниците от НАТО бе установена дискретна връзка по секретни канали, но засега те изразяваха определени резерви и съмнения за това дали да дадат разрешение въздушното им пространство да бъде използвано от бойни звена на САЩ за действие на изток. Друга ирония на съдбата бе, че определената за следващата сутрин конференция сега работеше против президента Кастила, тъй като даваше на французите и германците нужното извинение да отложат решенията си, докато техните представители не докладват за резултатите от нея. Още по-трагично важно бе обстоятелството, че едва ли самите застрашени от Русия страни биха се съгласили да поканят сили на САЩ на своя територия.
Оръжието на Ренке си бе свършило работата отлично, мислеше си мрачно Клайн. Доста хора от най-добрите и най-доблестните политически и военни лидери на Украйна бяха мъртви. Останалите живи се бояха прекалено много да не разгневят Москва, затова бяха парализирани, уплашени, очакващи евентуален тежък удар при неподчинение, а в същото време не бяха готови, нито имаха волята да направят нещо, което да възпре едно руско нападение. Ако САЩ докажат твърденията си за предстоящите действия на Дударев, мислеше Клайн, може би тогава ще съберат смелостта да предприемат нещо. В обратния случай ще бездействат с наведена глава, предпочитайки несигурността на пасивното отношение пред рисковете на действието.
Шефът на Първи отдел си сложи очилата и почти противно на волята си усети, че отново забива поглед в точицата, индикираща машината с Джон Смит, Фиона Девайн и Олег Киров на борда. Сякаш с просто усилие на волята си можеше да подтикне реактивния 747 да развие още по-голяма скорост.
— Натаниел, може ли за секунда?
Клайн отмести очи от картата. На прага на кабинета стоеше отдавнашната му секретарка Маги Темпълтън.
— Да, кажи, Маги.
— Привърших задачата, която ми постави — рече тя тихо и влезе в помещението, затваряйки вратата след себе си. — Пуснах търсачката, проверих всички документи, които имаме за ОМЕГА, плюс тези на ФБР, ЦРУ и други сходни бази данни.
— И?
— Открих сериозна връзка — отвърна Маги. — Погледни в компютърната поща.
Клайн кимна и се извърна към клавиатурата, за да си отвори вътрешната пощенска кутия, където тя му бе изпратила нужните файлове. Първият бе извадка от архивите на „Вашингтон Поуст“ от преди около шест месеца, информация на местна тема. Вторият бе копие от подновено полицейско следствие във връзка със същия инцидент. Последният бе лично досие на член на персонала на Медицинския център към ВВС — Бетезда.
Клайн ги прегледа, сравни съществените факти и едната му вежда се изви многозначително. Отмести очи от екрана и каза: