— Отлична работа, Маги — похвали я той. — Както винаги.
Секретарката все още не бе излязла от кабинета му, когато той вече натискаше бутона за връзка с частната линия на президента Кастила.
Президентът вдигна слушалката още на втория сигнал.
— Да?
— За съжаление, подполковник Смит се оказа прав — без предисловия рече Клайн. — Вече съм убеден, че ОМЕГА е компрометирана.
— По какъв начин?
— Преди около шест месеца столичната полиция открила труп, плаващ в един от каналите в Джорджтаун — започна Клайн, като четеше съществените факти от материала във „Вашингтон Поуст“. — След направените справки се оказало, че е на лекаря Конрад Хорн. Според полицията изглеждало, че доктор Хорн е станал жертва на рутинен обир, в който случайно е било приложено ненужно насилие. Но задържан за случая няма, няма и никакви следи и улики.
— Продължавай — обади се Кастила.
— Излиза, че Хорн е старши научен сътрудник — изследовател в Медицинския център към ВВС — Бетезда.
— Чакай да позная — въздъхна президентът. — И с достъп до база данни ОМЕГА, нали?
— Точно така — потвърди Клайн и продължи да излага фактите от полицейския доклад по случая, наблягайки на ключовите подробности. — Хорн е бил разведен, плащал е определената от съда доста голяма издръжка на съпругата и отделно месечни вноски за детето им. Банковият му баланс почти винаги е бил около нулата. А колегите му често са го чували да се оплаква, че държавата плаща зле на своите учени изследователи. Обаче детективите, претърсили след смъртта му апартамента, намират няколко хиляди долара, отделно нова битова електронна техника и мебели за още хиляди. Имало и доказателства, че си е търсил скъпа нова кола, по всяка вероятност „Ягуар“…
— И допускаш, че е продавал достъп до тъканните ДНК проби в базата данни, нали? — прекъсна го Кастила.
Клайн кимна.
— Точно така. И още нещо — мисля си, че е станал прекалено алчен или просто невнимателен, да речем, недостатъчно дискретен, и се е наложило да го ликвидират, за да му затворят устата.
Кастила въздъхна тежко.
— С други думи, казваш ми, че онзи професор Ренке и патроните му вече разполагат с ДНК данните на всеки ключов играч в нашето правителство.
— Да, сър, сигурен съм — тежко отвърна Клайн. — Включително и с вашите.
База ВВС, Авиано
Американската военновъздушна база в Авиано се намира в региона Фриули-Венеция Джулия, някъде на около петдесет километра северно от Венеция и в подножието на италианските Алпи. Над летателните нива в зона F връх Кавало доминира северния хоризонт, извисявайки се почти две хиляди и триста метра над околния хълмист терен.
Бледите лъчи на изгряващата луна посребряваха огромните заснежени пространства и леда по назъбените планински вериги. Самолетните двигатели оглушително изреваха, когато пилотът отне мощност и се приготви за заход и кацане. След малко тежкият 747 се плъзна по дългата главна писта в Авиано, постепенно убивайки скорост, докато минаваше покрай чифтовете хангари с двойно укрепени бетонни покриви. Вратите им бяха отворени, навсякъде блестяха ярки осветителни тела, екипажите се въртяха около машините, оглеждайки за сетен път своите Ф-16 от 31-во тактическо изтребително ято в очакване да излетят на изток за евентуален бой.
В края на пистата масивният товарен самолет сви вляво и спря на широка железобетонна площадка. Веднага към нея тръгна машина със сгъваеми стълби и спря пред предната врата. Смит бързо слезе пръв, след него вървяха Фиона Девайн и Олег Киров.
В подножието ги очакваше строен капитан от ВВС в зелено летателно яке. На главата му имаше шлемофон с прикрепени към визьора очила за нощно виждане.
— Подполковник Смит, моля? — попита той, а очите му пробягаха с видимо съмнение по тримата новодошли, струваха му се доста охлузени и в лоша форма.
— Точно така — усмихна се Джон в отговор на загриженото изражение на младия летец. — Не се безпокойте, капитане. Ще се опитаме да не изцапаме с кръв бляскавата ви нова машина.
При тази реплика младият мъж се изчерви и побърза да каже:
— Съжалявам, сър.
— Проблеми няма — успокои го Смит. — Вие готови ли сте?
— Тъй вярно, сър — отвърна капитанът и посочи с ръка към голям черен хеликоптер, кацнал направо на пистата. — Ето там сме.
Смит веднага разпозна апарата. Беше MH-53J „Пейв Лоу“ — в момента един от най-елитните хеликоптери за спецмисии в света. Тежковъоръжен, оръжейните му системи щръкнали по корпуса досущ бодлите на настръхнал таралеж, съоръжен с най-новото в навигационната техника и отбранителна електроника с контрамерки за всякакви случаи, „Пейв Лоу“ лети с шестчленен екипаж и е предназначен да пренася командоси дълбоко във вражеска територия или тил. Може да лети на височина трийсет-четирийсет метра, за да избегне засичане от противниковите радари и ракетен огън земя-въздух.