— Виж, Ранди, високопоставени хора от Пентагона са ми поставили задачата да разкрия причинителите на загадъчно заболяване — рече Джон след малко. — Говоря за същото, което е причина за смъртта на разузнавателни анализатори — наши и на съюзниците — и на редица ключови лидери в бившите съветски републики. Убедени сме, че то е биологично оръжие, създадено от човешка ръка и действащо на принципа на генетично насочване.
— Че защо пък точно на теб? — веднага запита Ранди.
— Защото към мен за пръв път се обърна руски учен, мой колега и стар познат, и това стана на научна конференция в Прага — обясни Смит и набързо резюмира случилото се, твърденията на Валентин Петренко и смъртоносното нападение на моста, което бе имало за цел да му запуши устата завинаги. — Аз, разбира се, незабавно предадох това във Вашингтон и оттам ме изпратиха в Москва да проверя твърденията. Естествено на базата на факта, че имам множество връзки, нужните знания и опит да анализирам фактите.
Ранди кимна неохотно.
— Звучиш почти убедително, Джон — рече тя с усмивка и скептично изгледа Киров, когото познаваше отдавна, още от работата си като агент на управлението в Москва. — Предполагам, че в тази връзка сте се срещнали с генерал-майор Киров от руската Федерална служба за сигурност, нали така?
Едрият среброкос мъжага се усмихна също и поклати глава.
— Сега съм просто Олег Киров, госпожице Ръсел. Пенсионер, знаете.
— Аха, вярно. Обзалагам се, че е така — изпуфтя Ранди и махна с ръка към автомата на гърба му. — Я ми кажете колко пенсионери бродят въоръжени до зъби нощем по италианските гори и лозя, а?
— Олег работи с мен — обясни Смит. — Като частен консултант.
— Отлично. А тази личност коя е? — нарочно натърти на думата Ранди и кимна към Фиона Девайн. — Секретарка ти е, нали?
Джон примигна, забелязвайки, че Фиона потрепна гневно.
— Госпожица Девайн е журналистка на свободна практика в Москва — бързо отвърна той. — Когато пристигнах там, тя вече разследваше първите случаи.
— Журналистка, а? — попита Ранди иронично и поклати глава. — Чакай да се разберем, Джон — ти си повел репортерка на тайна мисия, така ли? Не мислиш ли, че прекали с разтягането на локумите? Пентагони, журналистки, ФСС и прочее небивалици…
— Тук не съм точно в ролята на журналистка — студено се намеси Фиона, проговаряйки за пръв път, и ирландският й акцент този път бе доста силно подчертан. — Поне вече не.
— В смисъл? — настоя Ранди.
Смит бързо започна да обяснява различните опити на Ерих Брант да ги отвлече и убие по заповедите на работодателя си Константин Малкович. Завърши с информацията относно заповедите на Кремъл те на всяка цена да бъдат намерени и ликвидирани.
— При дадените обстоятелства и двамата с Олег решихме, че е по-добре тя да остане с нас — завърши той неубедително, отлично съзнавайки колко кухо и нереално звучат думите му.
За миг настъпи тишина, Ранди преценяваше нещо, замислена. След малко вдигна ръце във въздуха и доста сурово изгледа Смит право в очите.
— Ама ти наистина ли очакваш да преглътна цялата тази измислица, а, Джон?
— Колкото и да звучи по този начин, давам ти дума, че е истина — рече той упорито, доволен, че мракът прикрива лицето му.
В крайна сметка говореше неща, които наистина се бяха случили. Какво толкова, всичко това е част от истината, рече си той, за да заглуши угризенията спрямо Ранди.
— Значи вие тримата просто се изнесохте от Москва, ей така — току под носовете на половината милиция и самата ФСС? — сардонично запита Ранди.
— Имам много приятели, особено в транспорта — тихо рече Киров.
— Аха, вярно — сухо рече служителката на ЦРУ и отново огледа тримата, като очите й вещо се спираха най-вече на въоръжението им. — И тези ваши приятели… в транспорта… сигурно имат определен вкус към най-модерното и най-търсено оръжие, а?
Смит се ухили изкуствено.
— Виж, Ранди, не е точно така. Това е моя работа. Помниш, че имам приятели във ВВС…
— Естествено — въздъхна Ранди, решавайки да се признае за победена, тоест надхитрена, поне временно. — Виж, Джон, добре. Предавам се. Вие тримата сте просто чистите идеалисти, невъзпети, случайни герои от детските филми. Същите, каквито твърдите, че сте.