— Значи тогава е ваш ред да кажете вие какво правите тук в мрака, госпожице Ръсел — хладно подхвърли Фиона Девайн.
За миг Ранди настръхна страхотно. Сетне, за всеобща изненада, се усмихна и сви рамене.
— За бога, госпожице Девайн, какво само безочие, а? Вижте, съвсем проста работа — вие търсите източника на това генетично насочващо се биологическо оръжие, аз пък съм по следите на човека, който безсъмнено го е създал.
— Вулф Ренке, а? — тихо подхвърли Джон.
— Точно така, този същият — потвърди Ранди и се замисли.
В съзнанието й като на филмови кадри се занизаха дългите кървави перипетии на събитията, отвели я в Багдад, сетне в Берлин и накрая тук, в Орвието.
— На доста неща попаднах по време на служебни операции. Накрая се наложи да налучквам — продължи тя, този път на глас. — Телефонната мрежа, която проследихме електронно, се разпадна току под носовете ни, преди техническите специалисти на управлението да успеят да засекат географското място с по-голяма прецизност. Сетне се захванах да проучвам по мои си пътища и реших, че институцията в Умбрия е може би най-подходящо място за бърлога на Ренке. В района има и няколко медицински научноизследователски центрове, обаче ЕЦПН изглеждаше най-вероятният. Много пари са се излели в него, множество учени от цяла Европа са тук, работят в екип, в лабораторията му има и невероятно модерна и още по-скъпа техника — най-доброто, което би пожелало черното сърце на един масов убиец като Ренке.
— А ти се качи на самолета и точно на същото място, а? — на свой ред се усмихна Джон.
— Първо в Рим, оттам с кола — поправи го тя. — Тук лежа и наблюдавам още от ранна утрин.
Смит усети нотките на напрежение в гласа й. Още в началото му се бе сторило, че нещо не е съвсем наред около цялата работа.
— Продължаваш да говориш в първо лице единствено число, Ранди — тихо отбеляза той. — Къде са останалите от екипа ти?
— Няма екип — отвърна тя мрачно. — Сама съм. И никой в Ленгли или другаде не знае къде съм в момента. Поне така се надявам.
Сега Смит на свой ред се изненада, това бе абсолютно необичайно.
— Работиш извън агентурната мрежа? Без екип, без подкрепа от управлението? Какво става, Ранди, и защо?
Ранди присви уста, направи гримаса.
— Положението е доста сложно… Добре, ще ти кажа… защото Ренке или може би онова копеле Малкович, дето го спомена, имат къртица някъде на високо място. Някой, който им съобщава всичко, което лично аз досега съм научила — избълва тя наведнъж и устните й се разтегнаха в тънка, сърдита линия. — Играх по правилата и това само дотук струва живота на трима чудесни младежи от нашите. Затова не поемам повече рискове.
Смит, Киров и Фиона я слушаха и кимаха — отлично разбираха и логиката й на разсъждение, и гнева й. Предателство някъде в собствената ти организация е винаги върховен кошмар за всеки разузнавач.
— Вижте, госпожице Ръсел, хайде да обединим сили — намеси се Киров тихичко. — Признавам, че не е много в рамките на общоприетото, но пък сме изправени пред доста опасни противници и доколкото разбирам, и времето ни притиска. Затова предложението ми за съвместна работа е просто в границите на здравия разум. Нямаме право да губим повече време, спорейки помежду си.
Джон и Фиона кимнаха в знак на съгласие.
Ранди ги изгледа продължително, всеки поред. Мина дълга, болезнена минута. Сетне кимна бавно.
— Добре, съгласна съм, сключваме съюз — рече тя и устните й се извиха в крива усмивка. — В края на краищата този не е първият случай, когато заедно с Джон сме се натъквали един на друг в полева операция.
— Точно така, не е за пръв път — тихо потвърди Смит.
— Може би пък съдбата така иска — да сте заедно — подхвърли Фиона и в гласа й за секунда прозвуча немирна нотка.
Ранди изпухтя многозначително.
— Аха, сигурно. Джон и аз сме нещо като динамичен дует, все по-чести дежурни партньори в шпионския бизнес.
Смит мъдро реши да си премълчи. Това бе един от онези особени мигове, когато всяка неточна приказка може да ти донесе само главоболия. А може би и нещо по-лошо, рече си той, като гледаше опънатото изражение на лицето на Ранди.
В следващата секунда тя стана извънредно делова.
— Е, хайде, стига сме се мотали. По-добре елате и вижте срещу какво сме тръгнали. Защото повярвайте ми, каквото и да ви се върти в геройските глави, изобщо няма да е лесно, ама хич…