С плътен и убедителен глас Уекслър продължи да говори, изтъквайки, че разузнаването на САЩ има и друга информация, а именно, че Ренке е успял да избяга от германския закон и правосъдие с помощта на Улрих Кеслер.
— И затова бихме желали вие да създадете специална експертна група, която ще ни помогне да проучим всички данни, до които се доберат нашите морски пехотинци — внимателно рече Уекслър. — Мисията на тази група ще се състои още и в това да участва в обработката на цялата критично важна информация — от дневниците и телефонните указатели на лабораторията, компютрите и съдържащите се в тях документи до цялата останала документация, включително и по доставките. Тя ще вземе участие и в разпита на пленниците, които възнамеряваме да заловим.
Усмихна се с очарование и ведро запита:
— Е, това е. Сега да има някакви въпроси?
Незабавно заговориха почти всички. Гласовете се преплетоха, объркани в общ хор — всеки се опитваше да зададе въпрос пръв.
Кастила натисна копчето за отнемане на звука. Възбудената врява спря като отрязана с нож. Обърна се към Клайн с тънка усмивка на широкото си, нарязано от бръчките лице.
— Е, тази наша малка хитрина май успя, а? Съумяхме да пуснем въдичката, сега да видим, нали?
— Да, сър — съгласи се Клайн.
— Мислиш ли, че всичко ще заработи по начина, по който се надява подполковник Смит? — тихо запита Кастила.
— Искрено се надявам да е така — също така тихо отвърна Клайн. — Защото ако не се получи, Джон и другите едва ли ще оцелеят през следващите няколко часа.
Погледна си часовника и бръчките по челото му сякаш се задълбочиха още повече.
— Така или иначе, съвсем скоро ще разберем…
Глава четирийсет и осма
Изпъчила гърди и стиснала устни, Естел Пайк седеше на бюрото си в секретарската стая пред Овалния кабинет и преписваше написаното от президента на ръка послание до Съвета за национална сигурност. Очите й енергично прескачаха от компютърния екран пред нея към ръкописните бележки на бюрото и обратно, а от време на време се насочваха и към останалата част на помещението. Другите бюра и компютърните работни места бяха празни. Усмихна се леко. Наложи ли се по някаква причина, винаги бе успявала да намери работа на всичките си асистентки и да ги разпрати по различни поръчки из най-отдалечените краища на административния апарат в Белия дом.
На вратата се почука, влезе човек от обслужващия персонал с бяло сако и ръкавици, носеше голям, закрит поднос.
Госпожица Пайк спря да преписва и строго, смръщено го огледа.
— Да? Какво е това?
— Поръчаната от президента храна, госпожо — учтиво отвърна прислужникът.
Естел Пайк кимна с глава към празния ъгъл на бюрото й.
— Можете да го оставите тук. Ще му го отнеса след минутка.
Дясната вежда на човека се изви в изненада. Президентската секретарка бе добре позната на целия домакински персонал в Белия дом. Членовете му изпитваха към нея неприязън, защото тя стриктно държеше на формалностите, протокола и йерархията. И в тази връзка много рядко си позволяваше да върши нещо, което е чуждо задължение, още повече ако е под нейния ранг.
— Виждам ти очите, Ансън — откликна тя хладно. — Президентът е изключително зает. В момента не желае да го безпокоят.
Прислужникът хвърли бърз поглед към затворената врата на кабинета, сетне сви рамене.
— Да, госпожо. Моля ви обаче, не се бавете много, защото иначе салатата ще започне да вехне.
Естел Пайк изчака той да излезе, тогава се извърна и взе чантата си от съседна масичка. Отвори я, а вътре — завито в две салфетки — напипа мъничкото стъклено шишенце, което по-рано бе извадила от куфарчето в тайника сред гората на Мериленд. Извади го със спокойни и точни движения, отви капачката му и вдигайки сребърния похлупак върху съда на подноса, със замах изсипа съдържанието върху салатата от нарязана на едро маруля, салца, сос, сирене и парченца надробено пиле. Прибра шишенцето обратно и се изправи, вземайки в ръце съда с президентската храна.
— Няма да е нужно, госпожице — обади се тих глас зад нея.
Стресната, тя замръзна на място за миг, а сетне бавно се извърна в посока на гласа, който идваше откъм вратата на Овалния кабинет. Там в рамката на входа стоеше фигурата на Натаниел Фредерик Клайн. Тясното му лице с дългия нос бе абсолютно безизразно. От двете му страни имаше униформени служители на Сикрет Сървис с извадено оръжие.