Руският президент Виктор Дударев кимаше спокойно и не сваляше бинокъла от очите си.
— Много добре, много добре — мърмореше той.
Над недалечните хълмове като глутница ловджийски кучета изскочи ято ултрамодерни машини — този път Су-39, аеродинамични щурмови самолети, чиито свръхмощни турбореактивни двигатели ревяха страховито. Новата вълна се понесе стремително, ниско над хълмистата верига, стрелна се над бункера с оглушителен вой, а от окачените под крилете установки се откъснаха стотици реактивни снаряди с огнени и димни опашки, неудържимо устремени напред. Целият източен горист склон пред тях се разлюля и сякаш отмести — останаха десетки димни стълбове, разтрисани от повтарящи се отново и отново експлозии.
— Всички вражески ракетни установки земя-въздух са изцяло унищожени или извадени от строя — продължи да докладва полковникът.
Руският лидер кимаше все така одобрително. Сега насочи бинокъл вляво, взирайки се в източната част на долината. Оттам с не по-малко оглушителна шумотевица се появи истински поток шарени — сиви и черно-бели — хеликоптери, повечето бяха от транспортните Ми-17, носещи екипи Спецназ. Достигайки скорост от над двеста километра в час, тази истинска флотилия хеликоптери със зимна камуфлажна окраска се понесе над бункера и изчезна отсреща — право в плътните димни стълбове над почти унищожената от бомби и ракети гора.
Дударев свали бинокъла и изгледа полковника.
— А сега? — запита той.
— Подразделенията със специално назначение проникват през вражеските линии, напредвайки към главните си цели — щабове, складове с гориво, ракетни комплекси — далечно действие, и други важни мишени — отвърна съветникът по военните въпроси полковник Пьотр Кириченко, след като първо изслуша радиодокладите.
— След тях вече се развръщат и първите ешелони на главните атакуващи сухопътни сили — добави той, като погледна началството в очите.
— Отлично! — отсече руският президент и пак отправи бинокъла към далечната дъга на долината.
Там вече се появяваха бързо движещи се петънца, те напредваха доста стремително по неравния, открит терен и постепенно растяха. Първи бяха разузнавателните гъсенични машини, бронираните БРМ-1, носещи 73-милиметрови оръдия, ракети и картечници. След разузнавателните дозори се точеха внушителни маси по-тежка техника — танкове Т-90 със 125-милиметрови оръдия. Т-90 е силно модернизиран и подобрен вариант на добре известните Т-72, той носи специална броня — добавъчна, с експлозивни модули, заглушители на инфрачервени източници, антилазерна аерозолна защита срещу противотанкови ракети. В същото време е може би най-модерната руска бойна машина, в разработката му са отразени научените по време на безкрайната война в Чечения уроци. Има още и нови компютризирани системи за огневи контрол и термомерници, които значително оптимизират прецизността, огневата мощ и обхвата му, почти изравнявайки го по качества с американския „Ейбрамс Б1А1“.
Дударев гледаше минаващите една след друга с немалка скорост танкови формации и се усмихваше одобрително. Неотдавна му бяха донесли разузнавателни доклади във връзка с този тип танкове. Според тях в някои западни разузнавания смятали, че повечето от руските Т-90 са разположени в Далечния изток, на границата с Китайската народна република. Само че тези фукльовци пак са объркали нещата, казваше си той доволно.
След като бе установил контрол над Кремъл, бившият офицер от КГБ се бе заел най-сериозно да реформира и преустрои западналите въоръжени сили на бившия СССР. На първо място нареди да бъдат уволнени хиляди корумпирани, мързеливи или политически нестабилни офицери. Разпусна десетки зле екипирани и въоръжени танкови и мотострелкови дивизии. Други преквалифицира. В боеспособната армия остави само най-добрите формации. Сетне от растящите постъпления от петрола започна да отделя все повече и повече пари за по-нататъшното им модернизиране. Така значително смалената по мащаби армия постепенно се превърна в мощна сила с елитни дивизии. В сравнение със старата съветска армия нейният личен състав получаваше значително по-добри заплати, бе отлично обучен, въоръжен и оборудван.
Сега Дударев погледна часовника си. Потупа леко полковника по ръката и прошепна:
— Време е да вървим, Пьотр.
Кириченко тракна токове.
— Тъй вярно.