— Освен това ХИДРА е по-особено оръжие. Най-добре е такъв инструмент да използваш от безопасно разстояние, най-вече при възможността винаги да можеш да отричаш всичко и до край. Нали така?
Иванов кимна тежко.
— Това е вярно.
— Тогава продължавай по плана — нареди Дударев. — Графика го знаеш. Внимателно наблюдавай нашите приятели, особено ако подушиш, че има такава нужда. Но пряко не се намесвай, разбира се, ако няма друг изход. Ясен ли съм?
— Разбира се, заповедта е съвсем ясна — отвърна неохотно едрият мъж. — Само се надявам… дано вярата ти да се оправдае.
Тези думи развеселиха руския президент. Той повдигна вежди по типичния за него начин и подхвърли:
— Вяра ли казваш? — сега устните му потрепнаха в кратка, ледена полуусмивка. — Драги ми Алексей, такова нещо като вяра не съществува. Би трябвало да ме познаваш по-добре. Аз поначало не вярвам в нищо и в никой. Вярата е за глупаците и простите хора. Умният човек знае добре, че на практика светът го управляват фактите и силата.
Тбилиси, Грузия
Грузинската столица се намира в естествено създаден от природата амфитеатър, отвсякъде заобиколен с високи възвишения, на билата им се извисяват древни крепости, полусрутени манастири, растат гъсти гори. През ясни дни с добра видимост на северния хоризонт човек може да различи далечните, покрити с вечни снегове върхове на Кавказките планини, те ясно изпъкват на фона на бледосиньото небе.
Сара Раусет, кореспондентка на „Ню Йорк Таймс“, стоеше на балкона на стаята си в петзвездния „Мариот“ в Тбилиси, облегната на парапета му, и снимаше. Раусет едва бе надхвърлила трийсетте, но светлокестенявата й коса на места сивееше, а тя отдавна вече не правеше усилия да променя външния си вид. Затова изглеждаше по-възрастна от действителните си години, но пък и това си имаше своите достойнства: така излъчваше повече увереност в очите на отговорните редактори и потенциалните източници на новини. Стаята бе на последния хотелски етаж, така си я бе поискала. Затворила едно око, тя въртеше обектива на цифровия си фотоапарат, оглеждаше обстановката, преценяваше разстояния, ъгли, контрасти. Сетне бързо защрака, снимайки огромната тълпа хора на широкия, ограден с красиви дървета булевард долу.
Задържа обектива по-дълго върху лицето на дребничка белокоса жена, която развяваше розово на цвят знаме. От дръжката му висяха няколко траурни панделки, а по сбръчканото й лице се стичаха сълзи. Натисна бутона, запечата лицето в паметта на апарата. Това бе силен, мощен изразителен образ, като нищо щяха да го одобрят за първа страница. Заедно с водещата статия с нейното име, с неин текст под снимката.
— Възхитително — рече си на глас и продължи да снима.
— Моля, не ви разбрах? — студено запита високият мъж с квадратната челюст, застанал зад нея — това беше шефът на мисията на САЩ тук.
— Погледнете хората — опита се да обясни възклицанието си Сара, загледана в площада с множеството грузинци. — Сигурно са десетки хиляди долу в този ужасен студ. А може би са и повече. До един опечалени, обединени в тъга и загуба. Заради един болен човек.
Долу трептеше същинско море от човешки глави с плакати и розови флагове. Иначе сравнително тихата тълпа бавно се нижеше в посока на парламента.
— Разбирате ли, от това ще излезе възхитителен материал — рече Раусет.
— По-скоро ужасна трагедия — мрачно възрази мъжът. — Най-вече за Грузия, но може би и за целия кавказки регион.
Журналистката свали апарата и го изгледа косо изпод дългите си мигли.
— Така ли мислите? Бихте ли се изяснили защо… искам да кажа, така че и моите читатели да могат да разберат.
— Без да се позовавате на мен, нали? — този път гласът му бе тих.
Раусет веднага кимна.
— Няма проблем — усмихна му се деликатно. — Да речем, ще звучи по следния начин — „по мнението на западен наблюдател в района, специалист в областта на грузинската политика“.
— Това е добре — съгласи се дипломатът и въздъхна. — Вижте, госпожице Раусет, нужно е да разберете, че за тези хора президентът Яшвили е много повече от обикновен политик. Той се е превърнал в символ на демократичната им Розова революция, както те я наричат. И още по-точно казано, в символ на грузинския мир, просперитет, а може би и бъдещото оцеляване на страната им.
Той посочи с ръка далечните възвишения и планините зад тях.
— Векове наред този регион е бил разкъсван на части, разделян, завладяван и отново освобождаван от съперничещи си империи — Персия, Византия, от арабите, турците, монголите и най-накрая руснаците. Дори и след разпадането на Съветския съюз Грузия пак бе почти развалина, разцепвана от етнически противоборства, корупция и политически хаос. А когато Розовата революция го доведе на власт, Михаил Яшвили започна да променя всичко това. Той е първият, който дава на грузинския народ правото да опита реалната сладост на едно компетентно, демократично управление. И това, пак повтарям, става за пръв път след цели осемстотин години.