— А сега този човек умира — обади се Раусет. — От рак, така ли?
— Може би — сви рамене високият американски дипломат и в очите му се мярна съжаление. — Всъщност никой не знае със сигурност. Моите източници в правителството твърдят, че засега лекарите не били в състояние да уточнят заболяването. Знае се само едно: че жизненоважните органи блокират и престават да действат — един по един.
— А какво би могло да стане после? — запита кореспондентката на „Ню Йорк Таймс“. — След като Яшвили умре?
— Нищо хубаво няма да излезе от кончината му — мрачно отвърна американецът.
Раусет не се отказваше, продължи да разпитва:
— А други региони могат ли да се отцепят — например Южна Осетия и Абхазия?
Знаеше, че години наред вече хиляди загиват в постоянните борби в тях двете — самообявили се за „автономни републики“.
— Или пък напрежението да ескалира в една всеобща гражданска война? — добави тя.
Бе рисковано от зони на конфликти да се изпращат кореспонденции, но пък, от друга страна, това бе пътят към журналистическата слава и голямото име в професията. А Сара Раусет беше амбициозна жена.
— Възможно е — съгласи се дипломатът. — Яшвили няма доказан наследник, поне не и такъв, в който да имат доверие различните политически фракции, националности и етнически групи в Грузия.
— А руснаците? — пак запита тя. — Нали има много истински руснаци, които живеят тук, в Тбилиси? Ако в града започнат сериозни въоръжени сблъсъци, няма ли Кремъл да изпрати войски?
Дипломатът отново сви рамене.
— В това отношение знам колкото и вие. Можем само да предполагаме и да правим прогнози.
Глава пета
Белият дом, Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Президентът Самюел Адамс Кастила въведе госта си в тъмния Овален кабинет и запали осветлението. С едната ръка разхлаби грижливо завързаната папионка, сетне разкопча официалното сако.
— Сядай, Бил, настанявай се — рече той и посочи едното от двете кресла пред мраморната камина в обширното помещение. — Да ти предложа едно питие?
Шефът на националното разузнаване Уилям Уекслър побърза да поклати глава в знак на отрицание.
— Благодаря, но ще откажа, г-н президент.
Стройният бивш щатски сенатор, който изглеждаше чудесно пред телевизионните камери, се усмихна, пускайки в ход целия си чар, очевидно надявайки се да омекоти отказа.
— Много вино се ля на вечерята тази вечер. Наистина си мисля, че още една чашка алкохол, какъвто и да е той, ще ми замъти главата.
Кастила кимна хладно и се усмихна вътрешно. В обществения кръг, канен на гости в Белия дом, имаше всякакви хора. Някои, изглежда, таяха убеждението, че на официални вечери на гостите винаги трябва да се дава достатъчно свобода, в случая — достатъчно алкохол, че да надпият цяло подразделение морски пехотинци, преди самите те да се окажат под масата. Разумните гости се въздържаха, не се поддаваха на изкушение и отказваха постоянното доливане на чашите — преди да е станало твърде късно. Онези, които не проявяваха нужната предпазливост, просто не бяха поканени следващия път, независимо от влиятелността им, богатството или популярността.
Кастила хвърли поглед към изящния стенен часовник от осемнайсети век, който тихичко тиктакаше над камината. Минаваше полунощ. Отново махна с ръка на Уекслър да се настани на креслото, а той седна в отсрещното.
— Първо искам да ти благодаря за готовността да останеш до толкова късно.
— Няма никакъв проблем, г-н президент — отвърна Уекслър с мелодичния си баритон на професионален политик и отново се усмихна, разкривайки два реда съвършени зъби.
Макар и да бе навършил шейсетте, лицето му бе гладко, почти без бръчки, тенът чудесен.
— В крайна сметка, за мен е удоволствие да работя за вас.
Кастила имаше известни резерви в това отношение. След поредица гафове и публични провали Конгресът най-накрая, и то неотдавна, бе съумял да прокара нужните закони за първата в течение на близо петдесет години голяма реорганизация в американската разузнавателна общност. Законодателството предполагаше и нов пост с ранг на министър — директор на националното разузнаване (ДНР). Теоретично той би трябвало да координира и направлява дейността на комплексната група правителствени разузнавателни институции — агенции, бюра, управления и служби, които бяха в постоянна конкуренция и съперничество. На практика обаче ЦРУ, ФБР, РАМО и АНС (Агенцията за национална сигурност) водеха люта бюрократическа война, за да ограничат максимално силата и пълномощията му.