— Снайпер екипи готови. Мишените прихванати… щурмови екипи готови… екип извеждане готов…
— Разбрано — заключи жената вече на броени метри разстояние от портата. — Внимание, влизаме…
Един от охраната с автоматите пристъпи напред, препречи пътя, очите му се присвиха подозрително.
— Коя е тази жена, полковник? — изгрухтя той. — Генералът вика само теб. Без други.
Лицето на Халифа се разкриви.
— Роднина ми е… на жената братовчедка… — запелтечи той смутено. — Страх я беше да се връща сама от пазара… нали чула, че янките и шиитите нападали сами жени… изнасилвали ги, като няма мъж да ги пази, та затова…
Жената смирено наведе глава, зае покорната поза на подчинение пред мъжа.
Едрият мъжага пристъпи, изгледа я с недоверие и изръмжа:
— Компрометира се сигурността. Генералът трябва да знае за това. Дай я тук, на входа.
— Атака едно, тук снайпер едно — чу тя в ухото. — Чакаме команда.
Стройната жена повдигна лице с бегла усмивка и срещна очите на охраната.
— Огън, снайпер едно, две — рече тихо. — Всички екипи напред. Сега!
Съзрял изражението й, едрият мъж зяпна, очите му се разшириха във внезапно просветление и уплаха. Направи опит да свали предпазителя, но беше късно.
Чу се двоен възглух пукот. Двамата пазачи с калашниците рухнаха на земята, от дупките в челата им бликна кръв. Стреляха с мощно оръжие от съседни покриви на разстояние не повече от стотина метра. В същия миг от местата си пред двете недалечни чайни се изправиха шестима мъже в арабско облекло и енергично закрачиха към портата. Изпод дрехите им се появиха автомати и леки картечници със заглушители „Хеклер & Кох“ MP5SD6. Двама изтеглиха телата на охранителите в двора и ги скриха в сенките покрай стените. Сетне се върнаха на все така зеещата порта и заеха техните места. Всичко стана светкавично, по предварително отработен сценарий. Който и да бе надникнал от къщата, едва ли щеше да се ориентира бързо за случилото се.
От кошницата с продуктите жената измъкна 9-милиметрова берета със заглушител. Веднага след това заедно с Халифа и останалите четирима изтичаха навътре в двора, подбирайки сенките и естествените прикрития. Сега жената погледна часовника си: бяха минали не повече от трийсетина секунди. Движеха се по график. Иззад решетките на прозорците долиташе тиха, измамно далечна музика — беше гласът на популярен арабски певец по сирийското държавно радио.
Огледа се отново и даде друг знак с ръка на щурмовия екип, повеждайки го към предната врата на къщата. Тук разделени на две двойки, мъжете изтичаха нагоре по стълбището. Прикриван от другите, водачът пробва леко дали вратата е заключена. Не беше. Вдигна три пръста към другарите си и кимна — това беше сигнал за обратно броене.
Три, две, едно. Първият отвори вратата с ритник и полетя навътре, следван от другите. Чуха се викове, заглушени бързо от равния автоматен огън.
Жената остана приклекнала на вратата, до нея Халифа се тресеше от страх и вече се молеше на глас. Без да му обръща внимание, тя изчакваше докладите на влезлия екип. Отвътре се чуваше продължаваща престрелка. В слушалката запука глас:
— Предните стаи чисти, двама убити.
— Коридорите и задната част осигурени.
Отново зачатка автоматен огън.
— Стълбището осигурено. Един убит.
Сега се чуха викове и единични изстрели.
— Горният етаж осигурен — докладва спокоен, уверен глас. — Още двама убити. Обектът пленен. Атака едно, тук Щурмови едно: къщата е чиста. Жертви нямаме.
Жената се изправи.
— Разбрано — рече в скрития в дрехата микрофон и с дулото на беретата подкара Халифа пред себе си. — Хайде. Влизаме.
Минаха по коридора и продължиха навътре. На няколко различни места лежаха трупове, навсякъде се търкаляха множество празни гилзи. Личеше, че повечето хора от охраната са били убити още преди да успеят да открият огън с оръжието си — автомати и пистолети предимно съветско производство. Носеше се мирис на кръв — типичният с леко металически отсенки, — размесен с други: тютюнев дим, евтин одеколон, печено пиле. Радиото — където и да бе то — свиреше все същата музика.
Жената изкачи стълбището с лека, енергична походка, някои от стъпалата вземаше по две и все така побутваше пред себе си Халифа, налагаше се той да подтичва. На горния етаж се запъти към голяма, скъпо обзаведена стая в задната част на дома. На пода имаше скъпи дебели килими. По ъглите стояха елегантни масички, вази и столове, на бюрото бе поставен портативен компютър. Беше включен, бръмчеше тихо. Изглеждаше в пълна изправност и жената се усмихна доволно.