Да, ама не, рече си Севалкин. Все пак той не бе информиран за всичко, планирано от Дударев и неговия кръг. Би трябвало да са замислили нещо голямо, което ще разтресе света и ще го втрещи от удивление. Дано да стане по-бързо, пожела си генералът. Колко време вече той и другите военни като него са свидетели на рушащата се военна и бойна мощ на родината? Силата и влиянието на Матушка Рус западаха с всяка поредна година. Но това скоро ще се промени, ще остане в миналото. И когато най-накрая дойдат съответните заповеди за възстановяване на полагащото се по право на родината статукво на световната сцена, той и подчинените му сили ще бъдат готови да си изпълнят дълга.
Глава девета
Белият дом
Сам Кастила седеше зад голяма маса от борово дърво, донесена сякаш от ранчо в Ню Мексико. Допадаше му стилът на изработка, пък и си я обичаше, служеше му вместо бюро. В момента работеше енергично — трябваше да прочете повече от дузина аналитични доклади по законодателни и политически въпроси. Носеха маркировка „Спешно“, а бяха и доста дебели. Много му беше работата напоследък — тази, която изискваше личната му намеса и внимание. Макар че все пак имаше цял куп висококвалифицирани помощници в Белия дом и те служеха донякъде като филтър на изискващите всекидневно решение задачи. Написа няколко резолюции и коментар на последния документ и премина към следващия. Вече започваха да го наболяват и очите, и вратът, и раменете.
Хрумна му нещо и устата му се присви в кисела усмивка. Ставаше дума за отколешен проблем на всяко президентство. Дай повече власт и отговорности на екипа и пресата веднага те подхваща с критики и подигравки, и току-виж те нарекла „главен отговорен бюрократ“. Или те забъркала в някакъв си възглупав скандал, предизвикан от прекалено усърдни подчинени изпълнители. Опитай се да упражняваш максимален контрол и се намираш засипан от истинско море безсмислени писма и докладни записки, които е по-добре да ги движат младшите съветници. И току-виж си стигнал до там да променяш графиците на тенис кортовете на Белия дом — както правеше по едно време бедният Джими Картър. Не, номерът бе да се намери точният баланс. От друга страна, се появяваше пък дилема — точният баланс е една непостоянна величина. Веднъж го заковеш, на другия ден ударенията се променили.
В същия миг някой почука на вратата на Овалния кабинет.
Кастила свали очилата за четене. Бяха елегантни, с титанови рамки. За секунда потри уморените си очи и вдигна глава.
— Да, моля?
На вратата се показа главната му секретарка.
— Вече е почти шест часът, г-н президент. И г-н Клайн е тук — рече тя многозначително, без да крие изписаното на строгото й лице неодобрение. — Поканих го в другия ви кабинет — както ме инструктирахте.
Кастила прикри усмивката. Това бе госпожица Пайк — многострадалната му лична асистентка, както е модно да се наричат секретарките. Тя винаги приемаше драконовската си роля на ангел пазител и наставник на работното му време прекалено сериозно, дори много лично. Не криеше мнението си, че президентът работи прекалено много, не прави никакви физически упражнения и най-вече губи от малкото си свободно време, защото позволява на достатъчно много политически симпатизанти да крадат от него, злоупотребявайки със старо приятелство. Но както и останалата част от екипа на Белия дом, тя не знаеше тайната за съществуването на Първи секретен отдел. Тази тайна си бе негово лично бреме. Затова без да знае каква функция точно изпълнява бледоликият дългонос шпионски кукловод Фред Клайн, госпожица Пайк го поставяше в категорията „ужким другари от доброто старо време“, които само губят времето на шефа.
— Благодаря ти, Естел — рече Кастила най-сериозно.
— Тази вечер Първата дама ви очаква за вечеря в резиденцията — напомни му тя с остър глас, наблягайки на някои думи, — Точно в седем.
Кастила отново кимна, този път на устните му заигра тънка усмивка.