— Доктор Ренке е уведомен за пристигането ви — обади се отново първият охранител. — Очаква ви в главната лаборатория.
— Много добре — кимна отривисто Ерих Брант, човекът с кодово име Москва едно.
Главната лаборатория заемаше почти половината сграда. Навсякъде имаше компютри, много апаратура, сред която подобни на големи кутии ДНК броячи, синтезатори, техника за хроматографски анализ, микроцентрофуги и електропоратори за манипулиране на ДНК в живи клетки. На широки рафтове бяха грижливо подредени запечатани съдове с различни реактиви, ензими и други химикали. Поредица затворени врати водеха към изолатори, където отглеждаха различни вирусни и бактериологични култури и друг материал. Навсякъде светеше от чистота, лаборантите и учените носеха стерилни престилки, ръкавици, марлени маски, а някои и пластмасови лицеви шлемове. Немалък по брой персонал се въртеше сред сложната апаратура, участвайки в прецизно дефинираните етапи на програмата за разработка на всеки отделен уникален вариант на ХИДРА.
Брант спря близо до вратата и с подчертан интерес се захвана да наблюдава този многообразен и сложен процес, макар че не разбираше добре какво точно става в отделните ядра. Макар Вулф Ренке на няколко пъти в миналото да се бе опитвал да обяснява етапите и основните процеси на разработката, Брант винаги се бе губил и обърквал сред множеството научни термини.
Дори и сега се опита да обгърне с поглед цялото просторно помещение и сви рамене. Всъщност подробностите изобщо не го интересуваха. Той имаше други задачи и умения — да убива прецизно, хладнокръвно, а ХИДРА бе просто един инструмент на смъртта, оръжие не много по-различно от което и да е друго. Като забравим научния жаргон и хилядите технически подробности, механизмите на производството й и смъртоносният й потенциал бяха жестоко прости дори и на теория. По-сложното бе изпълнението.
Първо трябва да се намери мостра от ДНК на предполагаемата жертва — може да е неин косъм, микроскопично парченце кожа, някаква телесна течност, дори и често намиращата се в отпечатък от пръста мазнина. Тогава идва трудоемкият процес на подбор от ключови съставки на съдържащите гени хромозоми. Там трябва да се търсят специфични сектори от генетичната секвенция, практически уникална за всеки индивид, свързана и с деленето на клетките. Веднъж, след като това бъде постигнато, трябва да се подготвят щамове от т.нар. кДНК — комплементарна ДНК, създавайки точно огледални образи на подбраните за мишени сектори.
Следващата стъпка изисква да бъде променен сравнително малък ДНК вирус с единичен щам, каквито има във всеки човек. С помощта на различни чисто химически процеси е възможно да се изолира почти всичко с изключение на гените, свързани с протективната протеинова обвивка и тези, позволяващи на даден вирус да проникне в самото сърце — ядрото — на човешката клетка. Така трудно създаденият от генома на жертвата продукт се обработва с още по-сложни процедури, за да бъде създаден самоделящ се плазмид.
След това въпросните плазмиди се внасят в доброкачествен щам на Е-коли — бактерия, която често се намира в човешките черва. Остава да бъдат отгледани и концентрирани на едно място въпросните модифицирани щамове на Е-коли, създавайки по този начин използваем запас от материала. И съответният вариант на ХИДРА е готов за заразяване на избраната мишена.
Основно качество на това оръжие е неговата невидимост, то няма цвят, вкус, лесно може да бъде внесено в избрания за ликвидиране индивид — било чрез напитка или храна. Веднъж попаднала в червата, модифицираната бактерия се размножава бързо и с растежа си постоянно отделя генетично променените вирусни частици, които попадат в кръвния поток и оттам в цялото човешко тяло.
Брант разбираше поне тази част — вирусните частици са ключовите смъртоносни компоненти на ХИДРА. Природата им е такава, че пробиват стените на човешката клетка. Веднъж попаднали в нея, те практически инжектират променените сектори на кДНК в ядрото. Това действа само на предварително подбраната жертва. Попаднала в друг индивид, въпросната бактерия не вреди, докато при избраната мишена започва смъртоносен процес. Ядрата започват да се делят, огледалните по образ сектори автоматично прилепват към предварително избраните дялове на хромозомната ДНК, блокирайки по-нататъшното делене. По този начин се саботира целият изключително сложен естествен процес на делене и възпроизвеждане на клетките — крайно нужен за живота.