Процесът е верижен: все повече и повече клетки се заразяват и спират възпроизводството. Тогава жертвите на ХИДРА вдигат много висока температура, страдат от болки по цялото тяло, получават обриви. Най-бързо възпроизвеждащите се клетки са на косата и костния мозък, а веднъж спре ли този процес, симптомите приличат на анемия и загуба на тегло, много типични при радиационното заразяване. И този галопиращ процес има ефекта на доминото — засяга орган след орган, цели системи и постепенно води към болезнена смърт.
Лечение няма. Нито пък присъствието на ХИДРА може да бъде открито по какъвто и да било медицински път. Отчаяно опитващи се да констатират причината за неизвестната им болест, лекарите изобщо няма и да се досетят да потърсят онази най-обикновена, често безвредна, скрита в човките черва бактерия.
При тази мисъл Брант се усмихна с удоволствие. Неоткриваема, нелечима, без възможност да бъде спряна, ХИДРА е съвършеното оръжие на професионалния убиец. Хрумна му едно сравнение и той злобно се засмя на глас: в известен смисъл Ренке и неговият екип създават микроскопични аналози на ракетите и бомбите с извънредно прецизно насочване, с които американците така много обичат да се хвалят. Дори разликата е в полза на ХИДРА — тя не причинява ненужни странични поражения, разрушения и щети.
В това време Ренке и един от помощниците му — доста по-слаб и нисък мъж — оставиха работата си при един от апаратите и закрачиха към Брант. Ренке свали ръкавиците и пластмасовата си маска. Под нея се показа бялата му, ниско остригана коса, мустаци и къса заострена брадичка. От известно разстояние този човек имаше весело, симпатично излъчване. Отблизо обаче се виждаха кафявите му, немигащи очи — в тях гореше хладен фанатизъм. Този наистина висококвалифициран и посвоему извънредно талантлив учен делеше човечеството на две доста неравни категории: спомоществователи на изследователската му работа и жертви. С втората категория можеше да експериментира, върху нея именно изпробваше авангардните си биологични и химически ужасии, които бяха неговата стихия.
В този момент подаде ръка и се усмихна — тук, пред него, стоеше повече от спомоществовател.
— Ерих! Добре дошъл! Лично искаш да вземеш новата ни играчка, нали? Досещам се аз… — рече той и кимна към голям охладителен съд със сух лед наблизо.
В него бяха поставени десетина прозрачни, подобни на мускалчета съдове, грижливо облепени с етикети. За да се намали рискът от загуба на ефекта и биологичните им гостоприемници да не загубят нужните им хранителни качества, съхраняваха вариантите ХИДРА при близки до замръзването ниски температури за колкото се може по-дълго време след производството им.
— Ето ги — рече Ренке. — Пакетирани, така да се каже, готови за транспортиране.
— Дойдох да взема вариантите на фаза II, хер професор — отвърна Брант и стисна подадената му ръка. — Но трябва да обсъдим и някои други неща. Насаме…
При последната дума отправи многозначителен поглед към Ренке.
— О, така ли? — повдигна вежди Ренке и хвърли бърз поглед към множеството лаборанти и асистенти наоколо, после отново се обърна към едрия мъж пред себе си. — Добре тогава, нека да отидем в моя кабинет.
Излязоха през странична врата, минаха по тих коридор и влязоха в спартански обзаведено неголямо помещение без прозорци. По стените имаше множество лавици с още повече книги и справочници. Отвъд бюрото с голям свръхмощен компютър на него Брант зърна тясна кушетка с безредно разхвърляни по нея одеяла. Не го учудваше този факт: Ренке бе известен с отсъствието на интерес към материалното удобство, така важно за повечето хора. Живееше единствено за научната работа и изследванията си.
След като затвори вратата след себе си, Ренке рязко се извърна и вдигна очи към по-високия мъж.
— Е, казвай — настоятелно запита той. — Като изключим това, че искаш да вземеш новия вариант ХИДРА, какво те води тук? Напуснал си Москва спешно — защо?
— Две неща — веднага отвърна Брант — Имаме сериозен пробив в сигурността.
— Къде? — сепнато запита Ренке, а лицето му се изпъна.
— В Прага, но оттам следите водят към Москва — каза Брант и подробно разказа фактите относно сполучливото отстраняване на Петренко и втория несполучлив опит да бъде ликвидиран американският лекар подполковник Смит. Непосредствено след пристигането му в Рим предната вечер оцелелите от пражкия екип най-накрая бяха успели да му докладват за случилото се след отчаяни опити да се свържат с него и преди това.