Ренке изслуша подробностите най-внимателно, а устните му се разкривиха в неодобрителна гримаса. Сетне омерзено поклати глава.
— Лис е бил немарлив. Неизвинително некадърна работа — отсече той ядно.
— Вярно. Беше прекалено самоуверен и неточен — съгласи се Брант, а в очите му заканително заиграха хладни, мрачни огънчета. — Поне свършеното от американеца ми спестява усилието да го санкционирам лично за назидание и пример за Илионеску и другите.
— А въпросният Смит появи ли се някъде?
— Все още не е — кратко отвърна Брант повдигна масивните си рамене. — Обаче е изпуснал лондонския полет, за който е имал запазено място, и сега и чешките власти го издирват. А намерят ли го, аз имам в Прага и други източници. Те ще ме уведомят веднага.
— Но вече са минали двайсет и четири часа — изтъкна ученият. — Досега Смит отдавна да е минал чешката граница, не вярвам да стои там и да чака да го заловят. И в момента би могъл да се намира почти навсякъде в света.
Брант кимна.
— Това ми е напълно ясно.
Ренке се смръщи, поглади брадичката си.
— Какво знаеш за него? — попита той. — Въпреки поредицата си сериозни грешки Лис и хората му бяха професионалисти. Как може някакъв си лекар да ги премахне с такава лекота? Нещо не се получава тук…
— Честно казано, не знам — неохотно призна високият мъж. — Но и така е очевидно, че Смит съвсем не е онзи, за когото се е представял.
— Искаш да кажеш, че е нечий агент, така пи? Може би на някоя от множеството американски военни и други разузнавателни организации?
— Може би — сви рамене русокосият и също се намръщи. — Възложил съм вече да се направят някои проверки, най-напред да проучат дали Смит има досие. Още след като Лис докладва за срещата с Петренко, наредих да проучат всичко около военната служба, кариерата му на военен лекар, учен и така нататък. Само че тези неща не стават за час-два, сам знаете. И ако наистина е свързан с някоя от американските разузнавателни централи, не искам да разкривам, че точно ние се интересуваме от него. Това ще ни завърже ръцете и ще привлече вниманието към нас. Недопустимо е точно сега.
— Да, но ако е шпионин, всичките ти разсъждения и опасения идват малко късничко, нали? — студено коментира Ренке. — И американците току-виж вече започнали да душат около полевите ни опити в Москва.
Брант премълча, насили се да контролира пламналия в него гняв. Нямаше никаква полза точно в сегашния момент да напомня на този фанатик собствената му роля за провеждането на въпросните първи тестове, които с такава лекота наричаше „полеви опити“.
— На Алексей Иванов съобщи ли? — запита след малко Ренке. — В края на краищата 13-о управление може би има досие на този Смит. А пък и най-малкото длъжни сме да уведомим приятелите си във ФСС, за да вземат нужните мерки и да затегнат сигурността във и около Москва, нали така?
— Засега на Иванов нищо не съм казвал относно американеца — поклати глава Брант — Иначе знае, че Петренко и Кирянов са мъртви. Това и нищо повече.
Ренке повдигна вежди.
— Значи държиш Иванов на тъмно? Разумно ли постъпваш, Ерих? Както сам каза, налице е сериозен пробив в оперативната сигурност. Не е ли това много по-важно от всякаква професионална ревност или неудобство?
— Така или иначе преките заповеди от шефа анулират всякакви други съображения — спокойно отвърна Брант — От нас той очаква сами да се оправяме. Няма нужда да молим Кремъл за помощ като уплашени момченца. И в този случай смятам, че е абсолютно прав, затова стопроцентово ще изпълнявам нарежданията му. При това руснаците пипат прекалено грубо, не са по деликатното. Намесят ли се, току-виж ситуацията се влошила още повече. В дадения случай разполагам с достатъчно човешки ресурси, за да се справя със статуквото дори и американците да започнат да си врат носа, надничайки тук и там.
Ренке присви устни недоволно и запита:
— Тогава какво искаш от мен?
— Пълен списък на всички в Москва, притежаващи някаква медицинска информация относно първата ХИДРА от типа, който може да заплаши нашата операция. При положение, че Смит е на свобода, не можем да си позволим риска да приемаме, че Петренко и Кирянов са единствените, осмелили се да нарушават заповедите за пълно мълчание по случая.
— Мога да съставя такъв списък — бавно кимна Ренке.
— Добре. Изпратете ми го по възможност най-бързо, моля — и този път въпреки любезността думите на Брант прозвучаха като заповед, а зъбите му се белнаха в студена и жестока усмивка. — Наложи ли се, трябва да имаме готовност да премахнем всички рискови фактори.