— Да, това е вярно — съгласи се Ренке и погледна русокосия в очите. — Но ти спомена две неща. Кое е второто?
Брант се поколеба. Извърна се и очите му пробягаха по многобройните книги по лавиците и другите вещи. Сетне погледът му се върна към учения.
— Сигурен ли сте, че стаята ви е чиста?
— Нали имам екип по сигурността — спокойно отвърна Ренке и се усмихна. — Всяка сутрин проверяват за подслушване. При това хората са ми абсолютно верни, служат само на мен и на никой друг. Свободно можеш да говориш. Само че в теб усещам безпокойство, нали? Затова ми се струва, че ще стане дума за второстепенната задача — т.нар. „застраховка срещу предателство“, която руските ни приятели са така заинтересовани да получат.
Брант кимна.
— Точно така… — гласът му секна за миг и въпреки уверенията на учения продължи да говори много по-тихо. — От Цюрих потвърдиха първата вноска в нашите сметки. Само че аз трябва да разполагам физически със специалния материал, който обещахме на Иванов, преди той да е одобрил трансфера на втората сума.
Ренке сви рамене.
— Това не е проблем. Искания вариант го завърших още преди няколко седмици… — отвърна той и прекоси стаята, протегна ръка и натисна нещо на един от шкафовете с книги.
Цялата конфигурация се завъртя безшумно, отзад се показа скрит стенен сейф, комбиниран с фризер. Набра код, притисна палеца си във вградения във вратичката скенер. Нещо избръмча тихо и тя се отвори. Ренке си постави дебела гумена ръкавица и бръкна в отвора. Извади една-единствена подобна на малка епруветка прозрачна стъкленица.
— Ето го тук. На излизане си вземи охладителен контейнер с повече сух лед.
Брант се приближи, надникна — вътре забеляза още подобни стъкълца. Сивите му очи се присвиха.
Ренке проследи погледа му и се усмихна.
— Хайде, хайде, Ерих. Толкова години вече се познаваме. Отлично знаеш, че винаги вземам предпазни мерки, подсигурявам си собствения гръб, нали така? Няма значение за кого работя…
Глава единайсета
Берлин
Джон Смит допи кафето си и върна чашката на кръглата маса, застлана с красива покривка. По стар навик дискретно огледа насядалите наоколо хора. Намираше се в тиха, мебелирана с много вкус зала на хотел „Асканишер Хоф“, където сервират закуската. Откакто късно предната вечер бе пристигнал тук, този бе първият му шанс да хвърли, макар и бегъл поглед, на част от другите гости. Повечето видимо бяха пътуващи бизнесмени със сериозни лица. Те четяха финансовите колони на вестниците или си нахвърляха бележки за предстоящи срещи. Храненето при тях бе между другото — разсеяно отхапваха от препечените филийки и меките кифлички с мармалад или поглъщаха поредната лъжица мюсли. Никой от присъстващите в тази малка и елегантна зала не събуди в душата му някакво подозрение.
Успокоен, остави две евро в повече на масата, изправи се и закрачи към вратата. От стената зад лъснатия до блясък бар втренчено го гледаха ликовете на мнозина прочути хора, известни автори и актьори, отсядали в „Асканишер Хоф“ по време на дългата му и славна бизнес история. Сред поставените в рамки черно-бели фотоси бяха дори Артър Милър и Франц Кафка.
Излезе от залата и се запъти към фоайето, където го пресрещна дежурният от рецепцията.
— Току-що за вас пристигна колет, хер Мартин — учтиво се поклони мъжът. — Донесе го специален куриер.
Смит се разписа, получи запечатан плик и го отнесе в стаята си. Погледна обратния адрес: бе изпратен от Брюксел и по-специално от „Уолдмън Инвестмънтс, ООД“, една от многото компании, които Първи отдел използваше като параван за тайни операции и движение на материали по цял свят. Видя печата с часа на подаването и подсвирна. Видимо бяха бързали с изпращането и все пак някой се бе постарал достатъчно много, за да може пакетът да пристигне в Берлин толкова рано сутринта.
Джон се настани на удобното синьо канапе пред прозореца и разряза печатите, за да извади съдържанието. Бяха предимно документи и той ги подреди грижливо на красивата маса за кафе в стил двайсетте. Първият бе канадски паспорт, издаден също на името Джон Мартин и с неговата снимка — поохлузен и износен, тук-там измацан, като на пътувал достатъчно много човек. Имаше цял куп печати на имиграционните власти при влизане и излизане от различни европейски страни: Германия, Франция, Италия, Полша, България и Румъния, и то през последните няколко години. Бяха се досетили да му изпратят и пакетче визитки на името Мартин, те го представяха като учен, гостуващ за съвместни изследвания на „Бърнит Инститют“, частна организация за консултации и идеи по важни обществени въпроси с център във Ванкувър, Британска Колумбия. Следваше кратка биография на измисления Джон Мартин, а на листа бе поставен печат „ИЗГОРИ СЛЕД ПРОЧИТАНЕ“.