— Значи номерът е да не давам на кремълските момчета повод да се ровят в мнимата канадска самоличност на г-н Мартин — пошегува се Джон.
— Може и така да се каже — отвърна Клайн с равен глас. — Но не забравяй, че ще следим как се развиват нещата с постоянна готовност за помощ. И пак повтарям — не забравяй това!
Смит кимна и се усмихна.
— Няма да забравя.
— Е, на добър час, Джон, и късмет — рече Клайн. — От Москва докладвай колкото се може по-бързо.
Киев
Притиснал телефонната слушалка към ухото си, капитан Карлос Парила слушаше внимателно с безизразно лице, внимавайки да не издава чувствата си. Гласът отсреща бе напрегнат, разтревожен.
— Да, напълно разбирам, Виталий, незабавно ще предам новината на моите ръководители. Да, абсолютно си прав, ужасна вест.
Върна слушалката върху апарата и възкликна:
— Боже мой! По дяволите!
Намираха се в кабинета на военното аташе от посолството на САЩ в Киев и шефът му — полковник от морската пехота — удивено отмести очи от компютъра и изгледа капитана. Сред колегите си от посолския апарат Парила бе известен като човек спокоен, праволинеен, никога не повишаваше тон, емоционалните изблици му бяха чужди, още по-малко бе склонен да ругае или псува, дори и при извънредно стресова ситуация.
— Какво има, Карлос? — запита полковникът.
— На телефона бе Виталий Чечило от украинското министерство на отбраната — мрачно докладва капитанът. — Съобщи, че генерал Енглър бил в болницата в Чернигов, в интензивното отделение. Изглежда, че развива същото неизвестно заболяване, от което вчера почина генерал Марчук.
Полковникът от морската пехота присви очи. Бригаден генерал Бърнард Енглър оглавяваше специалната военна мисия на САЩ в Украйна, екип от офицери, натоварени да помагат в модернизирането и реформите на въоръжените сили. Обезпокоен от противоречивите доклади на разузнаването относно необичайните руски маневри близо до границата, Енглър още вчера бе решил собственоръчно да прескочи до Чернигов, за да настоява пред наследника на Марчук — бюрократичния, неблестящ с нищо генерал-лейтенант Едуард Тимошенко — да бъдат взети адекватни превантивни мерки.
Полковникът вдигна слушалката, бързо набра номера на централата.
— Свържете ме с посланика, моля. Да, веднага.
Закри мембраната с длан и се извърна към Парила.
— Свържи се с Черниговската болница незабавно и поискай информация за състоянието на генерала. После уведоми началството във Вашингтон. По всичко личи, че тук бързо ще има нужда от нов човек.
Парила кимна. При положение, че началникът на мисията е болен, а вероятността за оздравяването му — малка, работата щеше да бъде до голяма степен парализирана. Енглър се ползваше с уважение в кръговете на украинското правителство и въоръжените сили, навсякъде му обръщаха нужното внимание, още повече че имаше извънредно висок чин. Подчинените му бяха предимно по-младши офицери и нямаха нито същия опит, нито неговата репутация сред традиционно свикналите да уважават по-старшия чин местни колеги. При положение, че ситуацията на руско-украинската граница създава основания за сериозно безпокойство, бе наложително Пентагонът незабавно да изпрати човек, който да поеме генералския пост и задължения.
Капитан Парила смръщи лице, погледна часовника — сега във Вашингтон бе посред нощ. Дори и при най-добрите възможни обстоятелства на пентагонската бюрокрация вероятно бяха нужни дни, за да пресее кандидатите и определи заместник на Бърнард Енглър. При това дори да имаше същия ранг и опит, на новия човек щяха да му бъдат нужни дни, седмици може би, за да навлезе в темата и се запознае както трябва с особеностите, плюсовете и минусите, комплицираните военни и граждански характеристики на страната. А докато заместникът се ориентира, работата по координиране въпросите на отбранителната политика на САЩ и Украйна щеше да бъде максимално затруднена.
Глава дванайсета
Багдад
Ранди Ръсел от ЦРУ бе доста уморена. Но се налагаше да седи пред големия видеоекран в стая някъде дълбоко във вътрешността на укрепеното американско посолство в Зелената зона на иракската столица. Потриваше слепоочия и се бореше с изкушението да затвори очи поне за малко. Само че времето не бе никак подходящо да разкрива нормални човешки слабости, и то точно пред шефовете от Ленгли. В момента течеше обезопасена против подслушване сателитна видеовръзка с центъра. До нея пред екрана, потънал удобно в големия си стол, бе Фил Андрисън, завеждащ багдадското бюро на Управлението. Отсреща ги гледаха неколцина мъже със сериозни лица, в строго официални костюми, колосани яки на ризите и грижливо завързани вратовръзки. Бяха насядали около голяма кръгла маса в конферентната зала на седмия етаж в централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния.