Ето ти още едно от чудесата на модерната технология, иронично си мислеше Ранди. Използваме сигналите на десетки сателити в орбити високо над земята, практически стопяваме разстояния от хиляди мили и часови разлики за относително нулево време, и то с невероятна лекота. И защо? Само за да проведем поредната безкрайна служебна среща, която пак няма да реши нищо.
Отсреща във Вирджиния начело на групата бе Никълъс Кей, директор на Централното разузнавателно управление. Вече надхвърлил шейсетте, натежал и едър човек със здрави челюсти, Кей се бе навел напред в стола. Преди десетилетия за кратко време бе работил в Управлението, сетне се бе оттеглил към далеч по-спокойните академични среди, бе работил и в няколко специализирани института за политически консултации и мнения. После пак го бяха върнали в Ленгли най-вече за да замести бившия директор Дейвид Хансън, станал донякъде неудобен с прекалената си агресивност и безбройни професионални скандали. Но и Кей понякога прекаляваше с маниерничене, а то бе така тромаво и неточно, както и мисловният му процес и вземането на решения.
— Сега да разбирам ли, че този бивш офицер от Мухабарат, когото сте пленили — генерал Хюсеин ал Дури, — все така отказва да сътрудничи?
Андрисън уморено кимна с глава.
— Точно така, сър. До този момент сполучливо отхвърля всичките опити на нашите разпитващи да получат информация.
Обади се друг от участниците в срещата, беше заместник-директорът по оперативната дейност:
— В момента смятам, че по-интересни за нас са заловените заедно с Ал Дури документи на осмо управление. Според първите ви доклади те съдържат изключително важни разузнавателни данни относно строго поверителна програма за разработка на биологични оръжия.
— Точно така, сър — отвърна Андрисън и кимна към Ранди. — Госпожица Ръсел тук може да ви информира най-пълно за всичко научено по въпроса. След като нейният екип задържа Ал Дури, тя бе натоварена да проучи цялата намерена в скривалището му информация.
Шефът на багдадското бюро се наведе към нея и шепнешком я предупреди:
— Внимавай как ще го изиграеш, Ранди. Гледай да не ги подплашиш, когато поискаш разрешение, хм… да поразтеглим рамките на позволеното.
Тя неспокойно кимна.
— Няма, Фил, не се бой. Обещавам да бъда послушно момиче.
Андрисън се усмихна и все така незабележимо включи нейния микрофон.
— Давай, Ранди.
— Успяхме да разшифроваме и прочетем абсолютно всички намерени документи на твърдия диск — обясни тя на старшите началници на Управлението, тутакси наострили уши. — Естествено, незабавно предадохме на нашите военни и на иракските специални сили релевантните оперативни данни за ежедневните бунтовнически действия. И поне този път униформените ни колеги и приятели изразиха особена благодарност.
Последните думи направиха търсеното впечатление — лицата отсреща се поотпуснаха, размениха се доволни усмивки и одобрителни кимания. Ал Дури не бе от обикновените висши офицери, сляпо лоялни на Саддам Хюсеин, напротив. Този човек бе особено опасен и оглавяваше крайно брутална, при това ефективна в бунтовническите си операции сунитска клетка. Той бе мозъкът зад няколко десетки бомбени нападения, убийства и разстрели с политическа цел. Взето заедно, всичко намерено в компютъра му — списъци и имена, подкупи, давани на чиновници и полицаи, телефонни номера и скривалища за оръжие — би могло да помогне до голяма степен на американската армия и иракските й съюзници да разбият терористичната му организация.
— Само че файловете, от които по-специално се интересувахме, бяха скрити отлично, имаха и по-сложна защита — продължи Ранди. — А за да ги разшифроваме, се наложи да използваме по-специална система, кодът се оказа базиран на използвани на най-високо ниво шифрови групи на КГБ още от 80-те години на миналия век.
— Значи предаден специално на Мухабарат от съветските му съюзници код? — запита отсреща заместник-директорът по оперативната дейност.
— Точно така, сър — потвърди Ранди.
— И какво сте открили досега?