— Данни и позовавания на факти относно строго секретна програма за биологични оръжия — равно докладва Ранди. — С такова ниво на секретност, до което достъп не са имали повечето командни структури в режима на БААС.
— Какво означава „повечето“? — веднага попитаха отсреща.
— В дадения случай означава почти на всички нива — рече Ранди и уверено подхвърли следващата голяма изненада. — Разполагаме със сигурни факти, говорещи, че тези изследвания са били скривани дори и от самия Саддам Хюсеин. Генерал Ал Дури е взел мерки още навремето всички доклади по въпроса да минават само през неговите ръце… и да си остават в неговите сейф и компютър. И никога не са отивали по-надалеч, дори и към по-горните нива на йерархията в Мухабарат.
Това твърдение наистина предизвика изненада. Чуха се дори подсвирквания — шефовете бяха впечатлени. Бившият диктатор бе командвал еднолично, вярвал в тази практика, държал в собствени ръце абсолютно всички важни лостове и инструменти на истинската власт. По време на близо трийсетгодишното си управление бе успял да изколи абсолютно всички опълчили се дори и малко на волята му, както и онези, които според преценката му са представлявали потенциална заплаха за неговия авторитет. Така че криейки такава жизненоважна тайна от господаря си, шефът на осмо управление е водел особено опасна игра със самата смърт.
— Въпросната биологична програма целяла ли е създаване на оръжие за масово унищожаване? — попита друг от шефовете.
Ранди поклати глава.
— Очевидно не. Осмо управление е било създадено за разработване на оръжия в индивидуален план, така да се изразя, макар и по принцип не по-малко смъртоносни. Главната му мисия е била също да снабдява режима със специализирани биотоксини, нервнопаралитични субстанции и други особено опасни отрови с цел елиминиране на противници и политически опоненти в самия Ирак, както, разбира се, и в чужбина.
— За какви мащаби говорим тогава? — запита същият човек отсреща. — За малка лаборатория и неколцина изследователи? Или за по-широка дейност?
Ранди сви рамене.
— По моя преценка програмата е била замислена в скромни физически рамки. Поне по отношение на лабораторно пространство и тактика.
— А относно финансирането какво ще кажете?
— Става дума за големи пари — кратко обобщи тя. — От това, с което вече разполагаме, се разбира, че бюджетът е бил някъде от порядъка на десетки милиони долари за едно– и двугодишни срокове.
Висшестоящите от ЦРУ се спогледаха, някои повдигнаха вежди, други обмениха кратки реплики. Това бяха сериозни суми дори и за действащ с незаконно придобити пари в брой режим.
— А източниците? — попита заместник-директорът мрачно. — Вероятно отклонени от онази програма — „Петрол срещу храни“ в ООН?
— Не, сър — тихо отвърна Ранди. — Средствата за тази програма са пристигали пряко, преведени от поредица анонимни банкови сметки от цял свят. Някъде около един милион наистина са отклонени и са отивали в джоба на самия Ал Дури, но според документацията останалите, изглежда, са харчени за изследователска техника, апаратура, доставки на различни материали и заплати.
Никълъс Кей се намръщи и раздразнено подхвърли:
— Всичко това едва ли ми звучи като потресаваща новина. Какво значение има, че сме разкрили един повече или по-малко от незаконните иракски научни проекти, та било и под егидата на този Мухабарат?
Ранди очакваше въпроса и бе готова с отговора. Усмихна се най-любезно и обясни:
— Защото, сър, в действителност излиза, че същият този проект за разработка на тайно биологично оръжие съвсем не е бил подпомаган от Ирак.
Настъпи мълчание — това бе още една изненада.
— Обяснете по-подробно — нареди Кей.
— Бележките на Ал Дури са фрагментарни, документацията — непълна, някои неща липсват — отвърна Ранди. — Но наличните документи ясно подсказват, че всички учени изследователи са били чужденци. Повтарям — до един са били чужденци, а не иракчани.
— Тогава къде са тези чужденци? — веднага запита едрият гневлив шеф на ЦРУ.
— Отдавна ги няма — каза Ранди. — На няколко места е отбелязано, че екипировката е била грижливо опакована и изнесена от Ирак още преди нашите войски да са стигнали до Багдад. Вероятно са се измъкнали през Сирия.
— Нека да повторим някои неща, госпожице Ръсел — внимателно рече заместник-директорът по оперативната дейност. — Искам да се уверя, че правилно разбирам вашата теория: вие твърдите, че някой друг е използвал Ирак като прикритие за разработка на биологични оръжия. Така ли е?