— Точно така, сър — потвърди Ранди и се усмихна накриво. — В крайна сметка къде може да се скрие нещо действително нечисто, освен на място, пълно с други нечистотии. Такава е логиката. Съвсем проста.
— Някакви подозрения?
— Ако става дума за предположения на базата на намереното в компютъра на Ал Дури — не — отвърна тя. — Не. Генералът е бил достатъчно внимателен да не допусне такава информация да бъде записана там. И това в случай, че е знаел кой точно финансира програмата и плаща за устройване на специализирана лаборатория в рамките на неговата организация. Лично аз обаче допускам, че не е знаел. Вероятно не го е и интересувало.
— Е, в такъв случай ние отново разполагаме с нещо ненужно — разни блуждаещи огънчета, миражи… — недоволно изръмжа директорът Кей.
— Не е съвсем така, сър — възрази Ранди, напрягайки воля да не показва раздразнението си.
В ЦРУ наричаха Кей зад гърба му „д-р Но“, най-вече заради вечния му песимизъм и постоянната импулсивна готовност да отрича всяко предложение, което съдържа риск или противоречи на конвенционалните методи.
— Моля ви, продължете, госпожице Ръсел — обади се тихо и с бегла усмивка заместник-директорът. — Имам чувството, че отново ще ни изненадате с нещичко, нали?
Противно на желанието си, Ранди се усмихна към екрана.
— Не зная дали подходящата дума е нещичко, сър. По-скоро бих го нарекла коз или може би находка — рече тя и повдигна единичен лист — разпечатка от скрит в компютъра на генерала файл. — След първата си среща с лидера на екипа учени Ал Дури е записал нещо интересно в личния си дневник — всъщност мъглива и загадъчна фраза. Ето я: „… този човек е по-скоро чакал, отколкото благороден тевтонски вълк, за какъвто с гордост се представя. И както чакалът се храни с мърша, изоставена от някогашните му господари…“
Кей презрително изсумтя:
— И какво толкова можем да научим от подобни арабски поетични дивотии?
— Не са дивотии — изпусна се Ранди. — Това е просто неособено сполучлива игра на думи с името на въпросния чуждестранен учен. Според мен германец. Германски изследовател в областта на биологичните оръжия, чието име наподобява думата вълк.
Каза това и изчака реакцията им. А тя не закъсня много.
— Боже мой! — възкликна един от старшите офицери отсреща. — Вие имате предвид Вулф Ренке.
Ранди кимна.
— Именно.
— Това е невъзможно — отсече Кей. — Ренке е покойник. Отдавна е мъртъв, от години. Вероятно още след като изчезна от Берлин.
— Така твърди германското правителство днес. Но никой не е виждал трупа му — обади се Ранди. — И като имам предвид какво извадихме от компютъра на Ал Дури, мисля, че си заслужава нашите органи да го потърсят, и то най-спешно.
Отсреща се чу одобрителен шепот. Вулф Ренке бе в първата десетка на „най-търсените“ престъпници от времето на студената война. Някога член на източногерманския научен елит, Ренке бе известен с блестящи изследвания и постижения, както и с мрачната слава на фанатик, ревностно изпробвал всичките си смъртоносни открития върху човешки същества, и то против волята им. Разбира се, в онези години за експериментите режимът му бе предоставял политически дисиденти и обикновени криминални престъпници. И скоро след рухването на Стената Ренке изчезна безследно, тъкмо преди германската федерална полиция да успее да го задържи.
Години наред след това западните разузнавателни служби го бяха издирвали под дърво и камък, но все безуспешно. Носеха се слухове, че се подвизава на различни места, обичайно свързани със световните въоръжени конфликти, в служба на най-различни мракобеснически режими и каузи. Твърдеше се, че е работил в Северна Корея, Либия, Сърбия, помагал на „Ал Кайда“, други терористични мрежи и организации. Въпреки всички опити за намирането му обаче той все се изплъзваше или слуховете излизаха неверни. Все повече правителства вярваха на официалната теза на германското правителство, че Ренке е мъртъв и вече не представлява заплаха за цивилизования свят.
Или поне до този момент.
— Какво предлагате, госпожице Ръсел? — неохотно попита накрая шефът на ЦРУ.
— Да ми възложите да го потърся — усмихнато отвърна Ранди и оголи зъби в имитация на вълча усмивка. — Да ме изпратите на лов за вълци, сър. Образно казано.