Малкович театрално разпери ръце.
— Вижте, г-це Девайн, във всяко начинание винаги има рискове — рече той. — Повярвайте ми, аз ли не знам това? Но аз съм човек, гледащ далеч в бъдещето, в дългосрочен план, отвъд плитките всекидневни въртележки и скокове на съдбата на дребно. И ще ви кажа нещо много важно: въпреки всичките си недостатъци Русия си остава страна на огромните възможности. Когато комунизмът рухна, тази държава се прехвърли в обятията на капитализма, но го направи по един екстремен, неумерен начин. С крайностите на разни алчни магнати и бизнес олигарси, помислили, че за тях е дошъл Златният век. Е, и затова бе съвсем естествено махалото на равновесието да се върне назад — напълно естествена реакция, бих казал аз. Назад, към по-стриктен държавен контрол върху живота и политиката. Но същото това махало отново ще се залюлее към уверената среда, златната среда, както я наричам аз, и това ще стане скоро. А онези от нас, които са били достатъчно търпеливи и мъдри да останат в Русия по време на трудностите, ще получат възнаграждението си. И ще реализират огромни печалби — разбира се, когато му дойде времето.
— Вие, изглежда, много вярвате в тази постановка — тихо рече Фиона.
— Вярвам, да — съгласи се милиардерът. — Помнете, лично познавам президента Дударев. Че не е светец, не е. Но съм убеден, че е човек, твърдо решен да даде на тази страна нужното — закон и ред, за които тя отдавна копнее. Да разгроми силата на мафията и отново да превърне улиците в Москва и другите градове в безопасно място за хората.
Сега Малкович повдигна вежди многозначително.
— Бих казал, г-це Девайн, че вие лично сте човек, който най-точно би оценил жизнената важност на едно такова депо. Безвременната кончина на вашия съпруг е голяма трагедия. Тя не би се случила в общество, по-удачно устроено да защитава живота и собствеността на своите граждани — такова общество, каквото новите руски лидери честно се надяват да построят тук. И аз вярвам в тях.
За миг Фиона загуби дар слово, безмълвно загледана във финансиста, усещайки, че я обхваща вълна на мразовита ярост. Тя напираше да излезе извън рамките на човешкия й контрол и самоналожената любезна физиономия. Макар че от Сергеевата смърт бяха минали поне две години, темата бе все така болезнена и я вълнуваше прекалено силно. И в този миг недодяланият коментар на Малкович в същата връзка, още повече под формата на реторична тирада в подкрепа на растящата тирания на Дударев, й се стори направо като гротескно светотатство.
— Аз лично помогнах на правосъдието да привлече под отговорност убийците на съпруга ми — рече тя след малко, превъзмогнала гнева и намерила сили да говори спокойно и равно с глас, който скриваше истинските й чувства.
Месеци наред бе търсила онези, които бяха поръчали смъртта на Сергей. Бе ровила, събирала откъслечна и странична информация, натъкмявала липсващите в общия пъзел звена, анализирала допиращи се факти от други престъпления. И всичко това бе вършила с огромен риск за собствения си живот. В края на краищата статиите й бяха събудили сериозно обществено недоволство и принудили властите да вземат мерки. Сега пряко виновните за убийството на съпруга й мъже излежаваха немалки по размер присъди.
— Вярно е, така постъпихте — веднага се съгласи Малкович. — Аз самият най-възторжено следях героичната ви, бих я нарекъл рицарска битка с мафията. Но дори и вие трябва да се съгласите с мен, че задачата ви щеше да е по-лека, ако полицията не бе така корумпирана, а по-ефикасна и по-дисциплинирана.
Фиона отново стисна зъби и успя да запази лицето си непроменено. Защо този милиардер неочаквано напомня и най-настойчиво изтъква убийството на съпруга й? Той никога не би казал нещо без причина, каква е истинската му цел? Да я изкара от равновесие ли? Не беше ли това начин да я предупреди да не се занимава с неприятната тема за връщането на Русия назад към годините на полицейщината и произвола? Или се опитваше да я отклони от задаване на още неудобни и деликатни въпроси за бизнес отношенията му с режима на Дударев?