Глава осемнайсета
Недалеч от мястото, където бе колабирала Веденская, на същата улица на име „Поварская“, бе спрял тъмносин джип, руско производство. Беше „Нива“, с предно и задно предаване, от по-малките, почти кубични по форма модели. На шофьорското място седеше висок и едър среброкос мъж, който наблюдаваше случилото се и тихо изруга, когато безцеремонно качиха двамата американци в линейката. Огледа се, тупна гневно с длан по седалката и стисна зъби.
Сетне въздъхна, максимално затегна минаващия през раменете му колан и завъртя ключа. Спомни си старо руско поверие: светците покровителстват глупците и лудите. Е, ако е така, искрено се надяваше днес въпросните светии да отправят благосклонен поглед и към него самия. Защото наистина нямаше време да измисля нещо по-смислено и елегантно.
Мощният двигател на нивата изрева и запали. Без да се колебае повече, водачът включи на скорост, настъпи газта и стремително потегли. Колата полетя срещу линейката, когато тя направи обратния завой по „Поварская“.
В линейката Смит седеше вдървено и внимателно следеше насочения към него пистолет. Мозъкът му работеше на високи обороти, преценявайки, сравнявайки различни варианти на най-отчаяни планове за нападение на похитителите и успешно бягство след това. Отхвърляше ги един по един, защото за нещастие всеки от тях бе безумно самоубийствен и щеше да доведе единствено до тяхната гибел.
Внезапно шофьорът отпред извика нещо с тревожен глас. Смит не разбра добре думите, но усети, че Фиона се напрегна.
В същия миг чу рева на форсиран двигател. Друго превозно средство се движеше някъде в близост, и то с голяма скорост. Спирачки и гуми изсвистяха зловещо, околни автомобилни клаксони запищяха пронизително, чу се трясък, злокобно стържене на измъчена ламарина и в следващата частица от секундата Смит усети сблъсъка физически. Ударът бе много силен, някакъв друг, очевидно движещ се с голяма скорост автомобил се блъсна в линейката. Инерцията го отхвърли от пейката и той политна напред върху трупа на Веденская. В различни посоки полетяха и съседите му, чуха се викове и пъшкания.
Изглежда, бяха ударени челно, защото се завъртяха и полетяха като шейна по платното, напълно безконтролно, още по-силно изскърца разкъсаната автомобилна ламарина, пръснаха се стъкла. Отвсякъде в линейката изпопадаха медицински съоръжения, аптечки, бутилки с венозна течност. Замириса остро, някак парещо на бензин, в хаотично разбърканата каросерия се понесе отблъскваща миризма на горяща гума.
Продължавайки да се върти, линейката се блъсна в паркирана на тротоара стара, полуизядена от ръжда волга и там спря, легнала странично. Предните й гуми се бяха пръснали, празните джанти стърчаха гротескно от леко повдигнатата нагоре предница. Оглушителният шум и скърцане спряха и изведнъж се възцари измамно спокойна тишина.
Смит разтърси глава и се огледа.
Първият внезапен удар отхвърли лекаря назад, главата му се бе блъснала силно в металната стена зад него. Изглеждаше зашеметен, по слабите му, бледо белезникави бузи се стичаха тънички струйки кръв. В ръката си обаче все още стискаше пистолета.
Смит насили воля да реагира светкавично или поне така му се струваше. Изправи се на колене, но лекарят отсреща усети движението, от устата му се откъсна проточен, подобен на вой звук. Видимо напрягайки всички сили, той насочи пистолета и се опита да натисне спусъка.
Смит замахна и нанесе саблен удар с ръба на дланта си и успя да отклони дулото на оръжието в мига, когато лекарят стреля. В скъсеното и без това малко пространство изстрелът избумтя като оръдеен. От дулото излезе пламъче, малокалибреният 5,45-милиметров куршум проби дупка в металния под, а рикошетът се попиля някъде по паважа отдолу.
В този миг левият юмрук на Смит се заби в лицето на лекаря. Главата на руснака се отметна назад и отново се удари на очевидно болното място. По изцапаната с червено стена на линейката пръсна още кръв, мъжът в бялата престилка изпъшка тежко. Очите му се бялнаха и той политна напред, видимо губейки съзнание. Компактният макаров тупна на пейката до него.
Смит тутакси посегна да го вземе, но ръката му замръзна във въздуха.
Отляво го гледаше тъмното дуло на друг макаров, този беше 9-милиметров и се намираше в ръката на едрия санитар. С другата руснакът бе ударил Фиона Девайн, просвайки я в краката си. Сега тя лежеше там свита, на бледата й буза червенееха отпечатъците от пръстите му, очите на санитаря бяха вперени в Смит, дулото сочеше право в лицето му.