Киров изгледа американците.
— Къде е онова, заради което ходихте на срещата? — запита той, имайки предвид бележките на Веденская.
— Тук са, тук са, при мен — рече Фиона и се извърна да вземе найлоновия плик от заляната с кръв седалка.
Смит се наведе към идващия в съзнание, простенващ мъж с бяла престилка, свлякъл се в ъгъла на линейката. Лекарят помръдваше, движеше ръце и се опитваше да намери нещо на пода, вероятно търсеше своя пистолет.
— Трябва да го вземем този негодник — настоя Джон. — Налага се да му задам няколко въпроса. Най-напред откъде, по дяволите, е научил името ми, че и чина?
Бившият генерал от ФСС кимна с разбиране.
— Правилно, въпросът е напълно точен. И ако не друго, то поне ще бъде полезно да научим кой му дава заповедите и къде ви бяха повели.
Заедно със Смит извлякоха пъшкащия мъж на улицата. По рядката му коса се бе съсирила доста кръв, очите му се отваряха и затваряха, но явно не можеше да ги фокусира. Подпирайки го от двете страни, двамата понесоха ранения покрай линейката, като от време на време се налагаше да го влачат, а краката му се тътреха по уличната настилка. Фиона вървеше след тях и хвърляше обезпокоени погледи към неголямата, но разпиляна и нарастваща група любопитни и зяпачи.
Сега Джон подсвирна тихо, оттук ясно виждаше цялата линейка. Ударът бе смачкал предницата й, превръщайки я в маса от изкривени ламарини, стомана и строшени стъкла. Шофьорът и другият санитар бяха мъртви на двойната предна седалка. Смъртта ги бе намерила на местата им, все още със затегнати колани, с пистолети в ръце. Но не катастрофата бе причина за кончината им. И двамата бяха застреляни почти от упор. Смит изгледа Киров.
— Твое дело, а?
Другият кимна мрачно.
— За съжаление беше необходимо. Нямах време за полумерки.
Сетне посочи с ръка към отместената и оставена недалеч от разбитата линейка нива.
— Хайде, заповядайте. Бойната колесница ви очаква за нови подвизи.
Смит погледна автомобила, смачканата стоманена броня, изкривения капак на двигателя, счупените фарове и с недоверие сви рамене.
— Мислиш ли, че след сблъсъка ще се задвижи пак?
— Ами да се надяваме, Джон — отвърна Киров с крива усмивка. — Иначе ще се наложи прекалено дълго да вървим пеша в студа. Пък и ще се набиваме в очи на кого ли не.
Подпряха зашеметения пленник на калника на нивата, а Киров отвори задната врата и махна на Смит.
— Давай да го качваме тук. Фиона сяда отпред при мен. Ти се настанявай отзад и внимавай с нашия гост — да ляга на пода и да не се вижда много-много. По-добре е да го държиш под око с пистолета.
Смит кимна, идеята бе добра. Обърна се към олюляващия се лекар с премрежените очи и побутвайки го с дулото на пистолета към вратата, равно рече:
— Хайде, другарю, влизай вътре.
Фшшшт.
Звукът бе кратък като издиханието на далечен звяр. Главата на пленника се пръсна, сякаш избухна, горната й част отнесена от мощен пушечен куршум. Кръв, парченца мозък и костени частици се разлетяха на всички страни и полепнаха по нивата. Мъртвият лекар се свлече бавно по калника надолу към платното.
— Лягайте! — изрева Смит и с удивителна бързина се просна на покрития с тънък снежен слой асфалт.
Навреме беше, защото в същия миг изсвири втори куршум и страничното стъкло на нивата се пръсна, а по главата, по цялото му тяло и улицата се посипаха парченца стъкло.
Без да се бавят, Киров и Фиона също успяха да залегнат зад руския автомобил.
Ужасени от внезапната престрелка, събралите се на мястото на катастрофата любопитни граждани се пръснаха във всички посоки като подгонени от лисица пилци. Някои успяха да клекнат зад множеството коли на улицата, други се втурнаха към входовете на съседните сгради и заведения.
Останал недостатъчно защитен откъм откритата страна на джипа на Киров, Смит ловко се изтъркаля странично в посока на разбитата линейка.
Трети 7,62-милиметров куршум се заби на сантиметри от устата му в асфалтовата настилка. От нея се разлетяха тънки, остри частици, няколко профучаха покрай ушите му със злокобно, смъртоносно жужене.