Запъхтян от усилието и полъха на смъртта току до него, Джон се изтърколи още по-стремително, успя да стигне и да се прикрие зад смачкания автомобил на бърза помощ. Четвъртият куршум проби тенекиите, удари в картера и рикошира със зловещо бръмчене, разпръсквайки искри и миниатюрни капчици почти разтопена стомана. Джон примигва болезнено и замаха с ръка пред лицето си, сякаш да ги прогони.
Лошо е положението в момента, много лошо, помисли той. Какви възможности имаха за измъкване и какво биха могли да направят? За момента лежаха укрити от невидимия снайперист зад стабилни прегради, значи се намираха в относителна безопасност. Докога обаче? Така или иначе бяха приковани към местата си, лишени от възможността да се движат или отвърнат на огъня. И тогава чу сирените — звукът идваше от различни посоки.
Поклати глава. Да стоят и чакат московската милиция да ги задържи край труповете на четирима убити? Още повече при положение, че записките на Елена Веденская са у тях? Не, това не беше никакво решение, напротив. Прехвърли пистолета в другата ръка и се приготви мислено за светкавично излизане от прикритието — трябваше да се присъедини към Киров и Фиона.
Някъде на сто и петдесет метра встрани от тях на „Поварская“ до отворената врата на черния си мерцедес клечеше Ерих Брант. До него бе клекнал друг мъж, навел глава, присвил око зад телескопичния снайпер на дългоцевната си карабина „Драгунов“ СВД.
— Прикрили са се достатъчно добре — рече стрелецът на шефа си. — Късмет е, че успях да очистя Доктора.
Брант се намръщи. „Доктора“ бе прякорът на бившия офицер от КГБ Михаил Сорокин, човек извънредно печен, находчив, един от най-добрите му хора и хладнокръвен професионален убиец. Никога не бе издънвал нито едно задание. Досега обаче, на всяко нещо все някога му идва краят, помисли Брант със съжаление. Сетне сви рамене и отхвърли мимолетното съжаление за бойния другар. Неприятно му бе сам да заповяда отстраняването на Сорокин, но такива бяха правилата на играта. Нямаше друг изход, значи бе наложително. Нямаше право да рискува да остави жив оперативен агент в ръцете на противника.
— Не можеш ли да принудиш американците да излязат на открито, а, Фадеев? — попита той снайпериста си.
Другият поклати глава.
— Няма да успея достатъчно бързо, нали чувате, че идват ченгетата — отвърна другият, поклащайки глава. — Здраво им е прикритието. Иначе покажат ли се на улицата и ще ги довърша. Но да уцеля мишена, която не виждам, не мога, нали?
Брант кимна ядно. Снайперистът свали карабината и погледна шефа си.
— Ще чакаме ли милицията да ги арестува? Първата им кола ще бъде тук до минути.
Брант се замисли. Благодарение на Алексей Иванов разполагаше с официални документи на офицер от тайните служби, които ще минат пред местната милиция. С тяхна помощ можеше да настоява арестуваните да му бъдат незабавно предадени. И да му откажат, ще ги сплаши с по-висши инстанции и те ще клекнат, къде ще ходят? Обаче какъвто и да бъде непосредственият му ход, подозрителният и избухлив шеф на 13-о управление ще схване, че досега са го будалкали и че поне един американски разузнавач вече души около московския пробив в оперативната сигурност на ХИДРА. А тогава…
Русокосият направи кисела гримаса: Откъдето и да го погледнеш — все лошо. Е, щом ще е така, май по-добре е да постави руския шпионски кукловод пред свършен факт: ще му заведе Смит, Фиона Девайн и непознатия им помощник. Живи или мъртви, ако се налага, най-добре е след като първо той ги разпита лично. Извърна се към снайпериста, който търпеливо изчакваше решението му.
— Първо трябва да ги лишим от колата, с която биха могли да се измъкнат — реши той на глас. — Извади от строя онзи автомобил.
Другият кимна утвърдително.
— Няма проблем, хер Брант.
Залепи око зад снайпера, леко пренагласи мерника и натисна спусъка. Карабината изпука тихо и произведе изстрел. Откатът не бе силен, добре балансираното оръжие само леко тласна рамото на стрелеца.
Смит скочи на крака и се впусна в отчаян спринт да прекоси неголямото открито разстояние между линейката и нивата. В същия миг меко изплющя пореден изстрел. Все още в движение, Смит се хвърли напред с типично за плувец гмуркане, приземи се на рамо и се превъртя, влизайки в нужната му закрита площ зад нивата. Тук мигом застана на коляно с две насочени с пистолета напред ръце, готов да открие огън срещу внезапно появил се неприятел.