В момента в тази институция се извършваше мащабна реорганизация. Основната, всъщност по-голямата част от персонала и материалната база бяха постепенно прехвърляни в Берлин. Процесът вървеше на етапи с предсказуемите за подобни случаи обърквания и ведомствен хаос, докато подразделенията на ФКП се нанасяха в новите си центрове на непознати места в града.
Не бе изключение и едно от най-главните от тях — Отделът за държавна сигурност, отговарящ за мащабни политически престъпления на високо равнище, които застрашават Федералната република. Неговите офицери и административен апарат вече заемаха пететажно здание в берлинския Николайфиртел — лабиринт от натоварени улици и улички, ресторанти и неголеми музеи покрай облечените в камък брегове на Шпрее. Самата сграда бе стара, вековна — навремето помещавала средновековни търговци и занаятчии, днес преустроена и модернизирана.
Тази вечер в голямото й фоайе, зад масивно, подобно на тезгях бюро, седеше Ото Фром и се прозяваше. Току-що започваше дългото си нощно и евентуално скучно дежурство. Протегна ръка и пак се прозя, отегчаваше го вече дори и таблоидният вестник, който си бе купил уж за разнообразие. Още на млади години, тъкмо завършил техническо училище, бе постъпил на работа във ФКП, започвайки от най-ниското стъпало — униформен охранител. Дълго време бе живял с мечтата, че един ден ще бъде повишен до ранга на старши детектив — ей така, заради едните му заслуги. Двайсет години по-късно си беше все на същата работа, попаднал в капана на живота, в позиция без перспективи, макар и с доста по-висока заплата и право на шестседмична отпуска.
Изведнъж вратата се отвори рязко, за секунда лъхна на студ, на чист и свеж въздух. Вдигна очи от вестника: направо към бюрото му, пресичайки фоайето, крачеше висока и дългокрака млада жена с модно къса и бодро щръкнала светлокестенява коса, правилен нос, вирната брадичка и тъмносини очи. В движение разкопчаваше дългото си зимно палто, а под него изпъкваше стройната й фигура с малки, но горди, твърди гърди, от които пулсът му се ускори.
При вида на толкова привлекателна жена Фром се развесели и очите му блеснаха, още повече, че на ръката си дамата не носеше брачна халка. Последната му приятелка, с която живееше на семейни начала, го бе изритала от апартамента си преди шест месеца и другарите по чашка вече го поднасяха, подканвайки го да си потърси ново гадже. Подсъзнателно се поизправи, вирна глава и поглади поизтъняващата си, несвикнала на гребен коса.
— Да, госпожице, мога ли да ви помогна с нещо? — учтиво запита той.
Тя се усмихна зашеметяващо и му подаде служебна карта на ФКП с нейната снимка.
— О, можете, сигурна съм — рече тя. — Името ми е Фогел, Петра Фогел. Аз съм от информационно-техническия отдел във Висбаден.
С тези думи тя с лекота постави коженото куфарче, което носеше, на бюрото пред него и щракна ключалките. Фром се наведе към него и когато тя отвори капака, видя наредените вътре множество компактдискове, грижливо поставени в индивидуални отделения.
— Изпратиха ме да преинсталирам локалната ви компютърна мрежа с най-новия софтуер.
Фром зяпна, неспособен да прикрие удивлението си.
— Сега ли? Но служителите са си вече по домовете. Тук няма почти никой. Служебното работно време отдавна свърши…
— Именно — усмихна се още по-чаровно младата жена. — Нали разбирате, за да кача новите програми, ми е нужно да изключа някои части от вашата система за час или два. По този начин никой няма да бъде обезпокояван, също няма да се губи ценно компютърно време.
— Но на вас ви трябва официално разрешение за такова нещо… чакайте да видя сега тук… — измърмори Фром и трескаво започна да рови наредените по бюрото му книжа, но сред тях нямаше нищо подобно. — Не виждам оставено тук за мен съобщение в такава връзка. Нищо няма, да. Освен това нашият специалист по информационни технологии хер Центнер е в отпуска за още три седмици. Някъде по тайландските плажове е… така че, нали разбирате…
— Е, г-н Центнер е късметлия — рече със завист в гласа дамата с кестенявата коса и пак се усмихна. — И на мен ужасно ми се ще да мога да поразпусна под слънцето на някой готин плаж, ама на, работа. Вижте, не зная защо не са ви предали нужния документ, просто представа си нямам.