При тези думи въздъхна и продължи.
— Някой чиновник някъде не си е свършил работата. Това нещо би трябвало да е пристигнало по факса още вчера.
Тя бръкна в едно от отделенията в куфарчето и измъкна сгънат лист.
— Ето го моето копие. Моля, вижте го.
Хапейки долната си устна неспокойно, охранителят на име Фром стана от стола и пое подадения му лист хартия. Прочете текста. Всичко си беше на място. Редовна официална бланка с нужната глава — фирма, телефони, факсове, печати и подпис. В нея шефът на информационно-техническия отдел нареждаше на компютърния специалист Петра Фогел да преинсталира цялата система на ФКП — във всички офиси на Николайфиртел и да качи най-новите програми.
Очите на Фром блеснаха в секундата, в която зърна грешката.
— Ето къде е проблемът! — възкликна той и посочи телефонния номер в главата на писмото. — Вашият факс е отишъл на погрешен адрес. Нашият телефон тук завършва на 46 46. Вашият офис във Висбаден обаче го е изпратил на 46 47. Това най-вероятно е номер на местна хлебарница или магазин за цветя или нещо подобно.
Младата жена се наведе към него, за да види въпросната разлика сама и лицата им се доближиха съвсем. Благоуханният й, свеж парфюм с аромат на цветя го лъхна достатъчно силно, той потръпна и преглътна с мъка, сякаш яката на ризата внезапно му отесня.
— Невероятно — измърмори тя и въздъхна. — Объркали са го. А сега и нашият висбаденски офис е затворен чак до сутринта. Аз пък какво да правя? Да се върна в хотела и да се мотая там чак до утре сутринта? Само защото тъпата шефска секретарка пак е объркала нещо и докато го оправи, кой знае колко време ще мине.
Фром безпомощно сви рамене.
— Съжалявам — рече той. — Но не виждам друг начин.
Дамата с кестенявата коса отново въздъхна с искрено съжаление.
— Срамота е, нали? — каза тя и с нацупена муцунка започна да затваря куфарчето. — Виждате ли, аз наистина очаквах да свърша задачата тази вечер, а утре да ми остане малко време да се поразходя из Берлин, да разгледам колкото се може повече…
На Фром му се стори, че долавя тънък нюанс в подхвърлената реплика. Помисли, прочисти гърло и запита:
— Може би имате тук приятели? Или семейство, да?
— Всъщност не — отвърна тя и го погледна многозначително изпод дългите си надвиснали клепки. — Надявах се да си намеря някой приятел… дето познава кое къде е в Берлин, да ми го покаже, да ме поразведе. Тук сигурно има готини нови клубове… музика, туй-онуй. А вместо така да стане, ще бъда вързана тук и ще се надбягвам с часовника, за да не си изпусна влака.
— О, не, не, госпожице — обади се Фром със задавен глас и взе от бюрото нейното писмо. — Няма да се наложи. Вижте как ще постъпим сега… толкова е просто. Аз ще го преснимам, значи ще извадя едно копие от това — за нашата документация. Сетне просто ще се направим, че то си е пристигнало по факса, както е трябвало да стане. А вие ще се заемете с работата и ще си я свършите сега, както сте си планирали.
— Ама можете ли да постъпите така? Дребно нарушение на правилата заради мен, нали? — попита го младата жена и очите й грейнаха.
— О, да — отвърна Фром с апломб и изду гърди. — Абсолютно. Аз съм старшият дежурен офицер по сигурността. Значи това не е проблем. Изобщо не е.
— О, ама вие сте направо чудесен — рече тя с възторг и му се усмихна, гледайки го право в очите, от което устата му пресъхна.
Двайсетина минути по-късно, застанала на площадката на опустелия пети етаж, жената, нарекла себе си Петра Фогел, стоеше и изчакваше Фром да се върне обратно на бюрото си във фоайето. Тежките му стъпки изтрополиха по стъпалата на стълбата чак до приземния етаж и след малко едрата му фигура се скри от погледа й. Ранди Ръсел от ЦРУ презрително сбърчи нос и измърмори:
— Какъв идиот само. Късмет извадих с него.
Сетне дълбоко пое дъх, приготвяйки се мислено за предстоящата рискована работа. След като бе влязла с чисто женска хитрост през главната порта на тази институционна крепост, време бе да щурмува и най-съкровените й тайни. Бръкна в джобовете на палтото, извади тънки хирургически ръкавици.
Постави си ги и влезе в стаята, която по нейна молба бе отключил лично размазалият се от кеф Ото Фром. Иначе си носеше специален инструментариум, стопроцентова работа вършеше, но все пак по-добре бе да си спести времето и риска. Дори и най-софистицираните шперцови помагала оставят следи — тънички, незабележими за невъоръжено око драскотини, но експертите могат да ги откриват и обичайно го правят. А успехът на нейната операция до голяма степен зависеше от това тя да влезе и излезе от сградата на ФКП в Николайфиртел, без да остави зад себе си твърдо доказателство за външна намеса, което би могло да свърже ЦРУ със странните и необясними действия на фалшивата Петра Фогел.